Има ли смисъл от арбитраж срещу "Газпром"?

Нищо не пречи на "Газпром" да изпълни. Газопроводите са тук цели и здрави, по тях тече газ и "Булгаргаз" може да получава от него. Значи за "Газпром" изпълнението е възможно.

За "Булгаргаз" също не са налице пречки за изпълнение. Механизмът на разплащане с "Газпром" по договора не е обхванат от никакви санкции, тъй като ЕС беше много прецизен в това отношение. Неслучайно до април плащанията и доставките вървяха без проблем. От изявленията на българското правителство стана ясно, че "Булгаргаз" реално е платил дължимата сума, точно така както пише в договора. "Газпром" обаче решава да върне сумата с обратно платежно нареждане.

Връщането на плащането няма правно значение и не означава, че "Булгаргаз" не е изпълнил задължението си. След като "Булгаргаз" е платил, както е по договор, задължението се смята за изпълнено и ако "Газпром" откаже доставка, то изпада в неизпълнение.

Налице ли е правна невъзможност за изпълнение заради указа на президента Путин "Газпром" да приема само плащания в рубли по определена процедура?

Първо, "Газпром" е дружество, което се контролира от Руската федерация. "Булгаргаз" пък е дружество, което се контролира от българската държава.

Няма как едно дружество успешно да се защити срещу иск за вреди от неизпълнение с аргумента "не изпълнявам договора, защото собственикът ми така реши".

Нека да опитаме да си отговорим на следния въпрос: Ако българското Народно събрание приеме закон, според който "Булгаргаз" може да плаща по договорите с "Газпром" само във вкусен роден зарзават, това ще представлява ли правна невъзможност за "Булгаргаз" да плати по договора в уговорената валута? Може ли "Булгаргаз" да каже на "Газпром" - такъв е законът в България и ако не приемате плащането в чушки и домати, то не може да ни съдите за неизпълнение, защото за нас има правна невъзможност?

Ясно е за всички колко злополучно ще завърши евентуален арбитраж, ако ние се опитаме да направим нещо подобно на това, което правят "Газпром" и Руската федерация.

От правна гледна точка ситуацията е проста - договорите имат силата на закон между страните и никой няма право едностранно да ги изменя, включително да променя валутата, в която се плаща. Валутата е съществен елемент на договора и той не може да бъде променян по прищявка на едната страна.

Има ли значение къде е арбитражът?

Да, има огромно значение. Освен други важни неща относно процеса мястото на арбитража определя пред кой съд може да се атакува евентуално арбитражно решение с иск за отмяна. С други думи - ако мястото на арбитража е в Русия, то дори "Булгаргаз" да спечели арбитража, "Газпром" ще може да иска отмяна на решението от руски съд. Няма разумен човек, който да има съмнение какво би отсъдил руският съд в такава ситуация. Ако някой в "Булгаргаз" е подписал договор с клауза за арбитраж в Русия, то това би било много разочароващо за българския национален интерес и добрите практики по отношение на подобни договори.

Каква трябва да бъде първата стъпка на правителството в посока арбитраж?

На първо място правителството заедно с правния си екип трябва да изследва възможността за бързо обезпечение на иска. Международното право позволява да се поиска от съда на всяка държава - членка на ЕС, да наложи обезпечителни мерки преди изобщо да е започнал арбитражът. Казано просто - ако спирането на доставките вече ни причинява вреди, защото купуваме газ по-скъпо, то за разликата бихме могли да поискаме запор на вземанията на "Газпром" от неговите клиенти от ЕС.

Обезпечителните мерки се използват широко при международни спорове. Те имат две цели. Първо, налагането на болезнени обезпечителни мерки често кара другата страна да се върне на масата на преговорите. От "Булгаргаз" публично казаха, че са опитвали разговори с "Газпром", но те "не били заинтересовани". За "Газпром" няма да е приятно да установи, че не може да получава част от плащанията си от клиенти от Европейския съюз, защото вземанията са запорирани от "Булгаргаз".

Второ, не можем да изключим в бъдеще Руската федерация да ликвидира "Газпром Експорт" или да го преструктурира по някакъв начин, така че да избегне плащане по бъдещ арбитраж. Поради това е важно да запорираме съответните суми още сега, за да знаем, че можем да си съберем сумите след успех в арбитража.

С това решение на "Газпром" ние сме подложени на стратегическа атака. Поради това също от стратегическа гледна точка ние трябва да се защитим проактивно с всички възможни правни средства, които ни дава международното право.

За какво трябва да внимава държавата ни сега - какви са уроците от миналото?

Първо, правителството трябва да направи много внимателен подбор на правна кантора или кантори, които да представляват "Булгаргаз" в бъдещия арбитраж. В света на арбитража има много ситуации на конфликт на интереси. Често големи западни кантори представляват интересите на Русия или на нейни дружества. Руската държава никога не се колебае да използва всички правни възможности на западния свят, включително най-добрите адвокати и консултанти.

Именно поради това тук правителството и нашите ведомства трябва да си свършат работата и да наемат адвокати, които да защитават нашия интерес яростно и без съмнения.

Второ, правителството трябва да действа проактивно и да не повтаря грешките от миналото. Имахме възможности за защита по арбитражното дело за "Белене" на "Атомстройекспорт", които не използвахме. Решението беше постановено през юни 2016 г. и само три месеца по-късно тогавашното правителство се втурна презглава да кара НЕК да плаща по това решение. На първо място, можехме да искаме отмяна на арбитражното решение от швейцарския съд, защото мястото на арбитража беше Швейцария. Освен това, тъй като за да изпълни решението срещу НЕК, руското дружество трябваше да мине през три инстанции на българските съдилища, можехме да се защитаваме на наша територия и да искаме българския съд да откаже да допусне изпълнението.

В международен план никой не плаща без бой и не се отказва от тези възможности, когато става въпрос за такива огромни суми. Самата Русия и нейните дружества се борят яростно срещу всяко арбитражно решение по света. Сагата с инвестиционния арбитраж на собствениците на "Юкос" продължава вече повече от 10 години. Русия се защитава по серия от дела в тази връзка в целия свят, ангажирайки най-добрите адвокатски кантори.

От бързо плащане има смисъл само когато решим да използваме това като лост за преговори за някакъв друг бъдещ договор със същата страна. Някой чул ли е обаче срещу бързото плащане от НЕК по арбитража с "Атомстройекспорт" през 2016 г. да сме договорили някакви добри условия по договори с Русия или с нейно дружество?

Някоя друга държава вече завела ли е дело срещу "Газпром"?

В специализираното издание Global Arbitration Review вече излезе информация, че газовите оператори на Полша и Финландия започват арбитраж срещу "Газпром Експорт". Вероятно "Булгаргаз" също работи в тази посока. Арбитражното производство по правило е конфиденциално - възможно е вече да има дело, но това да не е публично известно. По-важното от публичността е българската страна да използва всички правни способи, за да защити своите интереси.