Северно сияние за НАТО

На скандинавския фронт нещо ново

Заедно с Австрия, Кипър, Ирландия и Малта, Финландия и Швеция са единствените държави от ЕС, които не членуват в Северноатлантическия алианс. Но след като години наред отбранителният съюз се разширяваше на изток, сега посоката изглежда е на север.

Седмици преди нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари финландският премиер Сана Марин твърдеше, че е "крайно невероятно" страната й да се присъедини към НАТО по време на нейния мандат. В началото на април Марин обясни на сънародниците си, че "Русия не е съседът, който си мислихме, че е", въпросът за членството вече се обсъжда в парламента и още "тази пролет" ще има решение. Очакванията са, че страната ще подаде кандидатурата си през май, за да бъде одобрена на следващата Среща на върха на НАТО в края на юни. В съседна Швеция нещата се движат по-бавно, въпреки че преди руската инвазия подкрепата за влизане в НАТО беше по-висока, отколкото във Финландия. Сега тя се изстреля нагоре и в двете страни, но във Финландия скокът е по-голям.

"Това идва от различния исторически опит. Швеция има късмет да не е преживявала война от 1814 г. насам. Политиката за неучастие във военни съюзи датира от 200 години и е приемана като част от шведската национална идентичност," обяснява пред "Капитал" Гунила Херлоф, старши изследовател от Шведския институт по международни отношения.

Докато Финландия има доста по-бурно минало и неутралитетът е въпрос на прагматичност, не на идеология. След две катастрофални войни със СССР (след първата през 1939-1940 г. Финландия губи 11% от територията си), страната успява да запази своята независимост и демокрация по време на Студената война. Цената за това е военен неутралитет, но и съветски натиск върху вътрешната политика, като този модел на малка държава в особена зависимост от своя голям въоръжен съсед бива наречен "финландизация". И всъщност още преди Путин да нахлуе в Украйна имаше цинични аргументи, че тя би могла да се спаси от агресия, ако приеме да бъде "финландизирана".

Географията също играе роля за разликата в нагласите в двете скандинавски държави. "Споделянето на дълга 1 300 км. граница с Русия вероятно е помогнало за осъзнаването във Финландия, че нещата може бързо да вземат лош обрат и вероятно е мъдро да се използват възможностите тогава, когато се появят," казва Гунила Херлоф. Докато за Швеция, която няма обща граница с Русия, в исторически план Финландия служи като буферна зона и дори има мрачна шега, че от векове шведите водят своите войни до последния останал финландец.

За Хелзинки смисълът от неутралитета очевидно се изчерпа на 24 февруари. "Сега всички маски паднаха. Вижда се единствено студеното лице на войната," заяви финландският президент Саули Нийнистьо в деня на руското нахлуване в Украйна. В анкета на националния всекидневник Ilta-Sanomat миналия месец на въпрос коя е най-голямата заплаха за страната 74% посочват Русия (с 15% повече в сравнение с миналата година). По отношение на членството в НАТО скокът е още по-драстичен. През 2019 г. малко над половината финландци са против. Четири дни след инвазията в Украйна за първи път социологическите проучвания показват мнозинство в подкрепа на влизането в Алианса. Според последните сондажи "за" са вече 68%, като според наблюдатели този процент може да стигне до 80%, ако премиерът Сана Марин и популярният президент Нийнистьо публично подкрепят членството в НАТО.

За момента двамата запазват мълчание, за да позволят на политическия процес да тече. След като на 14 април бе публикуван правителствен доклад, който описа как променената ситуация със сигурността в Европа и руските действия засягат Финландия, сега текат обсъждания в парламента и след тях ще има нов правителствен доклад, вероятно още в средата на май, който се очаква да препоръча влизане в НАТО. Финалната дума ще има парламентът, като според изданието Helsingin Sanomat от 200 депутати в момента 96 са "за" и едва 14 са "против".

За Финландия, която не е известна с драматични промени, подобно развитие е светкавично. "Скоростта на вземането на решение е свързана най-вече с безпощадната руска агресия срещу Украйна - общественото мнение за влизането в НАТО се преобърна за ден и подкрепата продължава да расте. НАТО се смята за най-добрия начин за засилване на сигурността на Финландия и членството е също така начин да се покаже, че руските действия имат големи и дългосрочни последствия," обяснява пред "Капитал" Хана Оянен, научен директор в Университета в Тампере.

"Да" и то веднага

За бързането има и друга причина - щом подаде молба за членство, Финландия ще бъде особено уязвима. От една страна, ще бъде обект на руския гняв (заплахите от Кремъл са за "сериозни военни и политически последствия" заради желанието за присъединяване към Алианса), а от друга - още няма да бъде покрита от чл. 5 на НАТО за взаимна защита. Няколко скорошни кибератаки и навлизания на руски самолети във финландското въздушно пространство показват, че заплахите от Москва вероятно няма да останат само на думи. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече заяви, че приемането на Финландия и Швеция ще бъде направено по "относително бърз начин" и че се обмислят междинни гаранции за сигурност, които да покрият "сивата зона" между кандидатстването и получаването на пълноправно членство.

В съседна Швеция процесът се движи по-бавно и се ускори едва в последните седмици, когато стана ясно, че Финландия смята да се присъедини към НАТО независимо какво прави Швеция и така ще лиши Стокхолм от единствената смислена алтернатива - отбранителен съюз с Хелзинки. Разликата е, че докато във Финландия се търси консенсус между партии, в Швеция дебатът е само в рамките на управляващата Социалдемократическа партия, която традиционно подкрепя шведския неутралитет и по идеологически причини е против влизане в НАТО. Останалите формации в парламента са "за" и на практика има леко про-НАТО мнозинство, но е немислимо подобна стъпка да се случи без съгласието на социалдемократите, които са победители на всички избори в страната от над век насам.

Но и в Швеция импулсът се засилва. Социологическите проучвания показват, че след като през април за първи път подкрепата сред шведите за влизане в НАТО надхвърли 50%, тя расте и според последните анкети 58% са "за" и едва 21% са "против". В края на април таблоидът Aftonbladet - основното издание на социалдемократите - също смени курса и се обяви за влизане в НАТО, макар и "леко неохотно". "Не виждам как Швеция и Финландия ще бъдат способни да гарантират сигурността си извън НАТО, след като през 2022 г. Русия е готова да започне напълно непредизвикана пълномащабна война срещу съседна държава," написа в коментар главният редактор на Aftonbladet Андерс Линдберг.

Управляващите социалдемократи започнаха вътрешни разговори по темата и се очаква да излязат с решение до края на май, като премиерът Магдалена Андершон не крие, че се надява партията да подкрепи членството в Алианса. "Решението на Швеция е свързано с това на Финландия. Изглежда много вероятно двете държави да подадат заедно молби за влизане. Решенията ще бъдат взети между 12 и 14 май и след това документите за кандидатстване ще бъдат оформени," прогнозира Гунила Херлоф.

Последствията от това ще бъдат значими както за НАТО и неговите бъдещи нови членки, така и за Русия. Както отбелязва сп. Economist, през по-голямата част от историята си НАТО има едва 196 км. обща сухопътна граница с Русия. С присъединяването на Полша и след това трите прибалтийски държави, тя се увеличава до 1 233 км. Със силно вероятното влизане на Финландия, за една нощ дължината на тази граница ще се удвои. А иронията е, че Путин започна войната в Украйна, за да отслаби НАТО и да го изтласка по-далеч от Русия