По-добра глобализация може да се роди от пепелта на досегашната

Хиперглобализацията се срина под многобройните си противоречия:

• Първо, имаше напрежение между печалбите от специализацията и печалбите от производствената диверсификация. Принципът на сравнителното предимство гласи, че страните трябва да се специализират в това, което в момента са добри в производството. Но по-дълга линия на мислене за развитието предполага, че правителствата трябва вместо това да тласкат националните икономики да произвеждат това, което са правили по-богатите страни. Резултатът беше конфликт между интервенционистките политики на най-успешните икономики, по-специално Китай, и "либералните" принципи, залегнали в световната търговска система.

• Второ, хиперглобализацията изостри проблемите с разпределението в много икономики. Неизбежната обратна страна на печалбите от търговията беше преразпределението на приходите от губещите към печелившите. И тъй като глобализацията се задълбочаваше, преразпределението от губещи към печеливши ставаше все по-голямо спрямо нетните печалби. Икономисти и технократи, които унищожаваха централната логика на своята дисциплина, в крайна сметка подкопаха общественото доверие в нея.

• Трето, хиперглобализацията подкопава отчетността на държавните служители пред техните електорати. Призивите за пренаписване на правилата на глобализацията бяха посрещнати с репликата, че глобализацията е неизменна - "икономическият еквивалент на природна сила като вятър или вода", както се изрази президентът на САЩ Бил Клинтън. На тези, които поставяха под въпрос доминиращата система, британският премиер Тони Блеър отговори: "Можете също да обсъдите дали есента трябва да последва лятото."

• Четвърто, на логиката с нулев резултат на националната сигурност и геополитическата конкуренция беше противопоставена логиката с положителен резултат на международното икономическо сътрудничество. С издигането на Китай като геополитически съперник на САЩ и нахлуването на Русия в Украйна стратегическата конкуренция отново се наложи над икономиката.

След като хиперглобализацията се срина, сценариите за световната икономика обхващат цялата гама. Най-лошият резултат, припомняйки 30-те години на миналия век, би било изтеглянето на държави (или групи държави) в автаркия (икономическа самодостатъчност и силно ограничаване на връзките с външния свят - бел. ред.). По-малко лоша, но все пак грозна възможност е, че върховенството на геополитиката означава, че търговските войни и икономическите санкции стават постоянна характеристика на международната търговия и финанси. Първият сценарий изглежда малко вероятен - световната икономика е по-зависима от всякога и икономическите разходи биха били огромни, но със сигурност не можем да изключим втория.

Но също така е възможно да се предвиди добър сценарий, при който да постигнем по-добър баланс между прерогативите на националната държава и изискванията на отворената икономика. Такова ребалансиране може да даде възможност за приобщаващ просперитет у дома и мир и сигурност в чужбина.

Първата стъпка е политиците да поправят щетите, нанесени на икономиките и обществата от хиперглобализацията заедно с други политики, ориентирани към пазара. Това ще изисква възраждане на духа на Бретън Уудс, когато глобалната икономика служи на вътрешните икономически и социални цели - пълна заетост, просперитет и справедливост, вместо обратното. При хиперглобализацията политиците обърнаха тази логика, като глобалната икономика се превърна в цел, а вътрешното общество - в средство. След това международната интеграция доведе до вътрешна дезинтеграция.

Някои може да се притесняват, че наблягането на вътрешните икономически и социални цели ще подкопае икономическата отвореност. В действителност споделеният просперитет прави обществата по-сигурни и е по-вероятно да приемат отвореност към света. Ключов урок от икономическата теория е, че търговията като цяло е от полза за една страна, но само докато се вземат предвид проблемите на разпределението. В личен интерес на добре управляваните, добре подредени държави е да бъдат отворени. Това е и урокът от действителния опит по системата Бретън Уудс, когато търговията и дългосрочните инвестиции се увеличиха значително.

Втора важна предпоставка за добрия сценарий е държавите да не превръщат легитимния стремеж към национална сигурност в агресия срещу другите. Русия може да се е опасявала от разширяването на НАТО, но нейната война в Украйна е напълно непропорционален отговор, който вероятно ще остави Русия по-малко сигурна и по-малко просперираща в дългосрочен план.

За великите сили, и по-специално за САЩ, това означава признаване на многополярността. От тази гледна точка икономическият и технологичният напредък на Китай по своята същност и очевидно е заплаха и двустранните отношения са сведени до игра с нулев резултат.

Накратко, нашият бъдещ свят не трябва да бъде такъв, в който геополитиката надделява над всичко останало и страните (или регионалните блокове) минимизират икономическите си взаимодействия помежду си. Ако този дистопичен сценарий се материализира, това няма да се дължи на системни сили извън нашия контрол. Както при хиперглобализацията, това ще бъде, защото направихме грешен избор.