НАТО настъпва на север

С инвазията си в Украйна Русия допусна "огромна стратегическа грешка", тъй като събитията от последните седмици подтикват Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО, обобщават ситуацията и неназовани висши западни официални източници, цитирани от The Times. Според тях има съвсем реална перспектива евроатлантическата интеграция на двете държави да се случи още през лятото. Планирано е НАТО да проведе лидерска среща на високо равнище в средата на юни в Брюксел, на която Финландия и Швеция могат да получат покани за членство. След това обаче договорите за присъединяването им ще трябва да се ратифицират от парламентите на настоящите 30 страни членки. Това може да отнеме между няколко месеца и година.

Гаранции в преходния период

По неофициална информация едно от нещата, които са били от ключова важност за Финландия в този контекст, са евентуалните ангажименти на НАТО към сигурността на страната, докато тече присъединителната процедура. Въпросът не е маловажен за правителството в Хелзинки, тъй като страната граничи с Русия по суша и има болезнен опит в противопоставянето с Москва от първата половина на XX век. В този смисъл проблемът с гаранциите за сигурността в преходния период е по-сериозен за Финландия, отколкото за Швеция, която има обща граница с Русия само в акваторията на Балтийско море. Проблем за Стокхолм обаче може да е сигурността на стратегическия остров Готланд, който се приема за уязвима територия и чието въздушно пространство поне веднъж беше нарушавано след началото на настоящата военна криза в Украйна от руски бойни самолети, излетели от прибалтийския руски ексклав Калининград, разположен между териториите на Полша и Литва.

През тази седмица въпросът с евентуалната интеграция в НАТО е обект и на стратегически дебат във финландския парламент, като правителството представи анализ доколко и как националната сигурност е застрашена в контекста на руското решение за нахлуване в Украйна. До момента Финландия, която има над 1300 км сухоземна граница с Русия, предпочиташе да поддържа военен неутралитет и да бъде само член на ЕС. Изначалната причина за това решение е историческа: през далечната 1939 г. Сталин нахлува на територията на скандинавската държава и откъсва 9% от нейната територия в хода на т.нар. Зимна война, макар и с цената на много големи загуби в жива сила.

От този момент нататък властта в Хелзинки решава да води курс към "специални взаимоотношения" с Москва в опит да избегне повторение на подобна инвазия и национална катастрофа. В средата на миналия век въпросната политика дори получава името "финландизация". Подобна политическа формула беше лансирана от Кремъл и по време на преговорите за спиране на огъня между Украйна и Русия. По всичко личи обаче, че Финландия е на път да преоцени десетилетния политически консенсус, че не трябва да дразни с действията си Москва. Като че ли в момента Хелзинки се готви да предприеме радикални превантивни мерки, за да не се стигне един ден до "украйнизация" на нейните източни територии.

Танкове от... ИКЕА

През миналия уикенд подобни сигнали за евентуална готовност за евроатлантическа интеграция започнаха да идват и от неутралната Швеция. Лидерът на втората по големина опозиционна дясноцентристка партия в страната Ими Окешон обяви, че формацията би подкрепила сегашното социалдемократическо правителство за членство в НАТО, в случай че съседна Финландия реши да предприеме подобна стъпка. Такъв политически ход би дал възможност на управляващите в Стокхолм да постигнат дори парламентарно мнозинство в подкрепа на законодателна промяна, която да предефинира десетилетния национален консенсус в сферата на сигурността, включително отказа от ядрени технологии за военни цели, одобрен в края на 70-те години на миналия век.

По подобие на Финландия, шведското правителство също се готви да представи нов преглед на политиките си по линия на отбраната, който трябва да е готов до следващия месец. "Това е важен исторически момент. Стратегическата среда в сферата на сигурността напълно се променя. Трябва да премислим какво е най-доброто за Швеция, за нашата сигурност и за мира", коментира шведският премиер Магдалена Андерсон след срещата с финландската си колежка в сряда. "Има много за и против членството в НАТО, както има за и против другите избори в сферата на сигурността", добави тя. И обобщи: "Когато си член на НАТО, получаваш сигурността по линия на член 5... Също така имаш и отговорност за сигурността на други държави."

Евроатлантическият дебат в двете скандинавски страни очаквано беше приет "на нож" от Москва. В понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков остро се изказа срещу евентуалното влизане на Швеция и Финландия в НАТО, тъй като според него по-нататъшното разширяване на алианса "няма да донесе стабилност на европейските държави". В случай че двете страни влязат в западния отбранителен съюз, Русия планира "да ребалансира ситуацията" със свои собствени военнотехнически мерки, без да уточнява какви биха били те.