Финландия пое към НАТО, Швеция скоро ще я последва

Русия обеща "да предприеме ответни мерки" в най-скоро време

Резервисти от бригадата "Карелия" извършват стрелби с бойни патрони по време на учението на силите за териториална отбрана Etela-Karjala 22 (Южна Карелия 22) в Тайпалсаари

Момчил Милев

Резервисти от бригадата "Карелия" извършват стрелби с бойни патрони по време на учението на силите за териториална отбрана Etela-Karjala 22 (Южна Карелия 22) в Тайпалсаари © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Изпълнителната власт на Финландия очаквано предприе днес първите официални стъпки за присъединяване на скандинавската страна към Северноатлантическия алианс. Това е радикална промяна в отбранителната и външната политика на богатата северноевропейска държава, която поддържа военен неутралитет от около 80 години и успешно балансираше между Запада и Русия, без да прави компромиси с демократичното си развитие. Решението е и първият сериозен геостратегически шамар за руския президент Владимир Путин, който аргументира инвазията си в Украйна с опасността от приближаването на НАТО към границите му, но в резултат на агресията на практика ще получи още повече западни войски в близост до своята територия.

"Финландия трябва да внесе кандидатура за членство в НАТО", обявиха тази сутрин в съвместно изявление президентът на страната Саули Нийнистьо и премиерът Санна Марин. "Надяваме се, че нужните стъпки за взимането на това решение ще бъдат взети бързо на национално ниво през следващите няколко дни, уточниха те. И допълниха: Членството в НАТО ще усили сигурността на Финландия. А като член на НАТО, Финландия ще увеличи силата на целия отбранителен съюз." Окончателното решение за кандидатурата на страната трябва да бъде одобрено от финландския парламент.

Очаква се аналогично решение да бъде взето в понеделник и от правителството на съседна Швеция. За да гарантират безопасността си в преходния период между подаването на кандидатурите за влизане в НАТО и ратифицирането на договорите от парламентите на 30-те настоящи държави членки, двете скандинавски държави вчера подписаха също така договори за взаимна отбрана с Великобритания. Очаква се подобни споразумения да бъдат сключени със САЩ, а вероятно и с други страни от алианса.

Още по темата за предстоящото приемане на Финландия и Швеция в НАТО може да прочетете тук и тук.

Фундаментална промяна

Настоящият ход на правителството в Хелзинки е фундаментална промяна в политиката на Финландия, която от десетилетия поддържа военен неутралитет и балансирани взаимоотношения с Москва. Страната споделя трудна история с Русия, с която дели около 1300 км обща граница и която окупира и откъсва финландската област Карелия по време на т.нар. Зимна война през 1939-1940 г. Инвазията на Кремъл в Украйна явно е убедила Финландия, че подобна агресия не е немислима и в XXI век и че страната трудно би могла да спре нещо подобно със собствени сили, независимо че поддържа добре оборудвана армия, не е премахнала наборната военна служба и от години се подготвя за териториална отбрана и евентуална тотална война.

"Присъединяването на Финландия към НАТО е радикална промяна във външната политика на страната. Русия ще бъде принудена да предприеме ответни мерки, както от военнотехнически, така и от друг характер, за да спре възникващите заплахи за националната й сигурност", гласи официалната позиция на руското външно министерство по повод днешното решение на Финландия. "Всичко ще зависи от това как протича този процес на разширяване на разширяването на НАТО, до каква степен военната инфраструктура се приближава до нашите граници", уточнява говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, запитан каква реакция може да се очаква от страна на Русия.

В контекста на шведското и финландското желание да се присъединят към Северноатлантическия алианс руски официални представители вече нееднократно заплашиха, че в отговор ще разположат ядрени оръжия в района на Балтийско море. Най-вероятно става дума за базиране на стратегически бомбардировачи и квазибалистични ракети "Искандер" в руския ексклав Калининград, разположен на балтийското крайбрежие между Полша и Литва. Предполага се, че Русия отдавна държи там ядрен арсенал, без обаче официално да го обявява.

Допълнителни гаранции за защита

Острата реакция на Москва не е изненада за никого, а контрамерките до голяма степен са закономерни и очаквани. Именно затова основното нещо, за което Финландия и Швеция неофициално, но енергично настояваха през последните два месеца и половина, откакто Путин нахлу в Украйна, беше, че трябва да получат допълнителни гаранции за сигурността си в преходния период преди официалното приемане в НАТО. Процесът по ратификация на договорите от парламентите на всички 30 държави от алианса може да се проточи от няколко месеца до повече от година. И за жалост в този период двете скандинавски държави няма да попадат под защитата на прословутия чл. 5 от Северноатлантическия договор, според който атаката срещу една страна автоматично означава обявяване на война срещу всички останали.

Именно затова правителствата в Хелзинки и Стокхолм ще получат допълнителна защита на базата на двустранни отбранителни споразумения с водещи членове на НАТО, някои от които ще са ядрени държави. Първата от тях е Великобритания. Нейният премиер Борис Джонсън подписа вчера договори за сътрудничество в сферата на сигурността с Швеция и Финландия, на базата на които се ангажира да осигури военна помощ за двете държави, в случай че бъдат нападнати. "Ако някоя от страните претърпи бедствие или е обект на нападение, Обединеното кралство и Швеция ще си помагат по различни начини. Подкрепата ще бъде предоставена при поискване от засегнатата страна и може да включва военни ресурси", коментира Джонсън след парафиране документа с шведския си колега Магдалена Андершон. По-късно той посети и финландската столица Хелзинки, където подписа аналогичен договор с президента Нийнистьо.

Очаква се, че Швеция и Финландия ще обявят едновременно кандидатурите си за членство в НАТО в началото на следващата седмица. Планирано е в понеделник шведското правителство също да вземе решение за подаване на молба за влизане в алианса, след което парламентите на двете скандинавски държави да одобрят проектодоговорите. Днешната кандидатура на Финландия беше приветствана от повечето лидери на натовски държави. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг от своя страна коментира, че Финландия ще бъде "топло приветствана" в алианса и обеща, че процесът на присъединяване ще бъде "гладък и бърз".