Плащането за газ в рубли: може или не може

По-големият въпрос е дали всички останали в ЕС ще заемат тази позиция, или някои страни ще опитат да заобиколят ако не буквата, то духа на санкциите. Поне засега индикациите са за последното, като някои от големите национални доставчици на руски газ - италианската Eni и германската Uniper правят открито постъпления в тази посока. А това е нещо, което може да произведе търкания в самия блок.

Забрана с вратички

От една страна вчера, след като Русия спря газа за България и Полша, Европейската комисия излезе с остра позиция, като нарече този ход в прав текст изнудване. Тя твърдо заяви, че компаниите трябва да продължат да плащат в договорената си валута с "Газпром", което в 97% от случите е в евро или долари. Председателят на комисията Урсула фон дер Лайен директно предупреди компаниите да не се поддават на руските искания, защото това би било в нарушение на санкциите.

Същевременно на 21 април ЕК беше излязла с кратки насоки по темата, които все пак привидно оставяха възможност плащането в рубли през "Газпромбанк" да не се превърне непременно в нарушаване на санкциите. Дяволът обаче е заровен в техническите детайли, а проблемът не дойде от санкциите на Брюксел (които бяха специално изготвени, така че да не обхванат газа), а от ответната мярка на Москва.

Според руска разпоредба от 31 март вече превеждането на евро или долари към "Газпром" не се счита за изпълнение на договорните задължения и те трябва да се превалутират в рубли. Именно затова от купувачите се очаква да открият специална сметка в "Газпромбанк", където това да се случва.

Според позицията на ЕК тази процедура е изцяло в ръцете на руските власти и може да включва и Руската централна банка, която е под санкции. Там се изтъква още, че това може да отнеме и неопределено време, през което парите ще са на разположение на руските власти, така че операцията дори може да се тълкува като заем от европейски компании.

Същевременно обаче ЕК не отхвърля възможността да продължат покупките на руски газ, но заявява, че европейските компании трябва да поискат от руските си контрагенти да изпълняват договорните си задължения като преди указа. Също така се потвърждава, че "Газпром" и "Газпромбанк" не са под санкции и преговарянето с тях не е забранено. А също и че плащането в евро към "Газпромбанк" само по себе си не е нарушение.

Реално спорната част е в кой момент се погасява задължението към руския доставчик и дали самите европейски компании, чрез сметките им в "Газпромбанк", правят превод в рубли. Това оставя място за юридически тълкувания, макар че засега Европейската комисия по всякакви канали комуникира позицията си, че втората сметка в рубли е проблем за нея и "ясно нарушение на санкциите".

След срещите си в Брюксел вицепремиера Асен Василев и енергийния министър Александър Николов обясниха, че от "Газпром" са поискали не само "Булгаргаз" да си отвори сметка в рубли в "Газпромбанк", но и да превалутират сумата в московска борса. "Това означава да се откажем от парите си за неопределен период от време, без да имаме какъвто и да контрол, когато те са в третата страна. През този период няма и контрол върху доставките на газ", каза Василев. По думите му обаче по-рисковото за България при евентуалното приемане на тази схема е, че така ще отпадне правната защита на дългосрочния договор, както и предвидените в него арбитражи.

Клубът на неотказващите се купувачи

Досега само някои страни са дали твърда политическа заявка, че няма да плащат в рубли. От други има или мълчание, или опасения как това би се отразило на икономиките им. Определено има компании които стъпват на това и открито заявяват, че ще търсят вариант да продължат да купуват газ от Русия, без да нарушат забраните.

Сред тях са италианската Eni и германската Uniper. Според медийни публикации първата се подготвя да открие сметка в "Газпромбанк" като предпазен ход. Досега тя не е ползвала механизмът и следващо плащане има чак във втората половина на май. По-рано през седмицата германската Uniper официално заяви, че счита за възможно да продължи да внася руски газ, стъпвайки на документа на ЕК, който обаче не е законово обвързващ.

Те, както и други компании по информация на Reuters, обаче искат допълнителни пояснения от комисията. Тя досега не е дала такива и предвид различните мнения вероятно решението ще мине през обсъждане като минимум на ниво енергийни министри.

Темата има потенциал да предизвика прехвърчане на политически искри. От една страна, държави като България и Полша вече са със спрян газ, след като още преди спорния документ от 21 април нареждат плащанията си по описания в договорите им начин, а не според указа на Путин, и те са отхвърлени. Към тях се добавят и още някои твърдо заявяващи, че няма да правят плащания в рубли.

Включването на София в тази група е донякъде изненадващо, доколкото досега страната беше приемана за една от най-зависимите от руския газ и съответно най-податливите да се огъне. До голяма степен ходът и поведението на Петков и Василев говорят за контролирано и планирано скъсване с този образ.

От другата страна обаче има държави, чиято индустрия в много по-голяма степен би пострадала при недостиг на газ. Германският икономически министър Роберт Хабек заяви, че при пълно спиране на руските доставки страната ще изпадне в рецесия и спадът на БВП може да е до 5%. Затова и в светлината на подобна болезнена перспектива не е изключено да има и други желаещи да използват вратичката в ограниченията, ако такава официално бъде оставена. Нещо, което неминуемо ще предизвика недоволство в тези, които вече понасят щети от спазването на санкциите и ще отслаби ефективността им.