Как Русия дирижира индиректно и цената на газовите хъбове в Европа

Истината е, че цената на природния газ за повечето европейски потребители не се определя от фиксирани цени в дългосрочни договори, а от котировките на европейските газови индекси. В последните 15 години ценообразуването на газа, който идва от "Газпром" към Европа, вече не разчита основно на цената на петрола като референция, а на газовите хъбове.

Действията на Кремъл показват, че с необоснованите спирания на доставките на газ към редица страни и с ремонта на "Северен поток 1" се стреми да принуди ЕК да се откаже от нови санкции. Засега Москва успява да предизвика паника на пазара и цените на газовите хъбове докосват рекордни нива.

"Газпром" в момента не предлага количества на спот пазара, но цените по договорите с европейските му клиенти до голяма степен са свързани с котировките на хъбовете. Това означава, че цената на руския газ следва тази на хъбовете, като трябва да се има предвид, че в договорите на "Газпром" има и нефтен компонент. От своя страна петролът също поскъпна след началото на войната в Украйна, а Русия като член на ОПЕК+ също има интерес от висока цена на суровината.

В последните няколко дни котировките на най-ликвидния европейски газов хъб TTF се покачиха до 168 евро на мВтч. А това е "мястото", с което са обвързани над 90% от газовите транзакции на "Газпромекспорт" с Европа. Цените на тока веднага се изстреляха до 330-380 евро на мВтч (над 700 лв. на мВтч) в цяла Европа и въпреки че причината не може да е само една, с най-съществен принос за волатилността на пазара е именно природният газ.

В България цените на тока на свободния пазар ( за бизнеса) през юли са средно по 320 евро за мВтч, или 625 лв за мВтч. Тази инфлация, до голяма степен внесена отвън, няма как да се избегне, тъй като дори и България да е нетен износител и производител на евтина електроенергия, либерализираният пазар в ЕС пренася скъпите цени и тук.

Газовите хъбове

Именно процесът на либерализация на европейските газови пазари довежда до включването на европейските хъбове във формулата на ценообразуването, вместо да се дава приоритет на котировките на петрола. В Европа като цяло има много на брой спот пазари, на които се търгува газ, но само някои от тях имат нужната ликвидност, за да бъдат използвани като референция. Безспорно най-големият е нидерландският TTF, който наследява в тази роля британския NBP.

Котировките на спот пазарите обикновено се движат паралелно с наличните дългосрочни договори между "Газпром" и европейските държави. Тези договори обикновено са под формата TOP (взимаш или плащаш), така че да подсигурят газовата индустрия, че количествата ще бъдат оползотворени. Тоест договорите правят клиентите на руския газ изключително зависими от движенията на TTF пазара.

Според данни на енергийния тръст на Оxford преди години дългосрочните договори и газовите транзакции в Европейския съюз са били 90% петролно индексирани. А към днешна дата 90% от сделките в Северозападна Европа са изцяло хъбово индексирани (TTF), а от няколко години в това число влизат Централна и Югоизточна Европа.

В България формулата, която се използва от "Булгаргаз" в договора с "Газпром", се определя от 70% TTF и 30% петролни деривати.

Власт в тръбите

В България промяната се случва в началото на 2020 г. като резултат от спечелено арбитражно дело от Европейската комисия срещу "Газпром" за монопол на газовия пазар. Тогава ефектът е сериозен - цената на газа по дългосрочния договор с Москва пада с 40% заради това, че се индексира спрямо европейските хъбове, а не спрямо цената на петрола. Ние ставаме и последната държава от ЕС, която приема промените, които имат за цел да изравнят високите цени на държавите в Източна Европа с по-евтините ликвидни газови индекси на Запад.

Нововъведението обаче малко по малко изгражда друг вид монопол: на руския газ над газовите хъбове в Европа. Това естествено се случва заради зависимостта на Европа от руското гориво и дългите години бездействие за намиране на работещи алтернативи. Но и най-вече заради това, че ликвидността на газовите хъбове на сегментите "ден напред" и "месец напред" на европейските индекси се определя от наличните количества в тръбопроводите, които идват от Русия.

По принцип сегментът "месец напред" е най-ликвидният и той се използва като референция в газовите договори. Той работи на следния принцип: осредняват се цените, на които е затворил индексът през месеца, и според тях се купуват количества, които ще бъдат доставени през следващия месец.

Това означава, че TTF индексът е изключително волатилен на случващото се в руските тръбопроводи. Например когато Русия намали доставките по Ямалския газопровод и "Северен поток 1", това веднага намалява ликвидността на газ в Централна и Западна Европа и това рефлектира върху цената на газовия хъб. За разлика от това количествата, които влизат от "Турски поток" през България, нямат толкова силно отношение към котировките на нидерландския хъб, което води до парадокса, че дори и ние да получаваме достатъчно количества по тръбата, пак ще трябва да плащаме повече, ако цената на европейските индекси е висока заради самата формула.

Петролната компонента във формулата също е в полза на Русия заради високите цени на петрола. След като стана член на организацията ОПЕК+, Москва се опитва да оказва сериозно влияние и на петролния пазар чрез връзките си в Близкия изток и собственото си производство.

В крайна сметка към средата на 2022 г. делът на руския газ в Европа спадна от 40 на 25%, но това се случва с цената на много високи котировки. А Европа има да извърви дълъг път, докато успее да осигури нужните алтернативи.