Русия или Украйна печели от продължителен конфликт

Да започнем от бойното поле. Руската армия напредва, макар и бавно. Украинските сили получиха заповед да се изтеглят от Северодонецк, оставяйки Русия да контролира цялата Луганска област - една от двете, които заедно образуват региона Донбас. Славянск, в североизточната част на Донецк, другата провинция в Донбас, също е под обсада.

Силите на Украйна, с по-малко огнева мощ, а доскоро и с по-малък артилерийски обсег от руските сили, понесоха тежки удари. Правителството казва, че понасят до 200 жертви на ден. На 15 юни украински генерал каза, че армията е загубила 1300 бронирани машини, 400 танка и 700 артилерийски системи, много повече, отколкото се смяташе досега. Много от най-опитните и най-добре обучени военни на Украйна бяха унищожени и местата им се заемат от по-неопитни резервисти. На 19 юни британското военно разузнаване съобщи, че има дезертьорство сред някои украинските войски.

Това обаче не означава, че Русия ще погълне Донбас. Нейният напредък е бавен, мъчителен и скъп, възможен само чрез масивни, безразборни бомбардировки. Новобранците получават само няколко дни обучение, преди да бъдат хвърлени в битка, според руската служба на Би Би Си. Бойният дух е нисък: британското разузнаване говори за "въоръжено противопоставяне между офицери и техните войски". Превземането на Северодонецк отне повече от два месеца, а Славянск и съседният Краматорск са по-добре укрепени.

Русия все още има много боеприпаси и оборудване, казва Ричард Конъли, експерт по руската икономика и отбранителна индустрия. Говори се, че руските оръжейни заводи работят на двойни или тройни смени, отбелязва той. Русия също има големи запаси от стари танкове, от които да се възползва. С течение на времето ще се усети недостиг, но е по-вероятно това да доведе до разполагането на остарели или зле поддържани оръжия на фронта, отколкото до пълна суша, смята Конъли.

Хора, а не машини

Липсата на войници е по-големият проблем на Русия. Президентът Владимир Путин отказа масово да мобилизира наборници и резервисти. Армията му създава нови резервни батальони с новобранци. Но намирането на достатъчно от тях е трудно: на правителството се наложи да предложи щедро заплащане, почти три пъти повече от средната заплата. На ранените и опечалените също са обещани щедри обезщетения. Думата, руският парламент, наскоро вдигна максималната възраст за постъпване в армията от 40 на 65 години. Властите се опитват да привлекат наскоро пенсионирани войници обратно на служба.

Но генерирането на нови военни отряди по този начин е равносилно на "разпродаване на семейното сребро". Русия на практика канибализира собствените си сили, казва западен експерт, което ще намали "общата устойчивост на военните усилия".

Украйна, въпреки по-малобройното й население, има по-голямо предлагане на нетърпеливи новобранци. Обучението им остава пречка, но това може да бъде преодоляно с малко помощ: на 17 юни Борис Джонсън предложи схема, според която Великобритания ще обучава до 10 000 войници на всеки 120 дни.

Украйна също получава и все по-усъвършенствани западни оръжия. Съвсем наскоро Америка, Великобритания и други страни започнаха да доставят модерна артилерия и ракети, които ще бъдат много по-полезни при всякакви контраатаки. На 23 юни министърът на отбраната на Украйна каза, че са започнали да пристигат американски ракетни установки Himars с GPS управляеми боеприпаси.

Наистина, някои украински представители, включително президентът Володимир Зеленски, твърдят, че ако западната помощ пристигне в достатъчен мащаб, Украйна може да успее да спечели войната преди настъпването на зимата. Офицер от военното разузнаване казва, че най-добрият прозорец за украинска контраофанзива ще започне в края на октомври, когато запасите на Украйна от западни оръжия би трябвало да достигнат пик. Говори се за изтласкване на Русия до позициите й от началото на войната и след това за преговори за мирно споразумение от позицията на силата.

Този оптимизъм обаче пренебрегва няколко клопки. От една страна, силите на Украйна вече са използвали повечето от своите боеприпаси и без местния производствен капацитет за попълването им сега са напълно зависими от чуждестранни благодетели. Неотдавнашните битки бяха съсредоточени върху дълги, тежки артилерийски обстрели, които консумират огромни количества боеприпаси. Смята се, че Русия, която има огромни артилерийски запаси, обстрелва Донбас толкова безразборно, че цялото годишно производство на Америка би й стигнало само за две седмици, отбелязва Алекс Вершинин, пенсиониран офицер от американската армия. Въпреки че Украйна се опитва да ограничи потреблението си, страните от НАТО може да изпитат затруднения да я поддържат достатъчно снабдена със снаряди.

Нещо повече, поддръжниците на Украйна вече са предали голяма част от своите запаси от определени оръжия. Западните армии не искат да оставят собствените си запаси твърде ниски; всъщност много от тях се надяват да ги надградят в контекста на руската агресия.

Въпреки че Америка и Европа, с много по-големи икономики от Русия, биха могли в крайна сметка да се приготвят да произвеждат всичко, от което Украйна се нуждае, тяхното производство на снаряди и ракети няма да се удвои за една нощ. Америка произвежда само 2100 преносими антитанкови ракетни системи Javelin годишно.

Може би най-важният фактор е как Украйна разполага новия си арсенал. Притесненията в някои западни страни са, че Украйна ще се опита да се съпостави с Русия "оръжие за оръжие". "Ако използвате Himars като оръжие за масов артилерийски обстрел, боеприпасите ви ще свършат за 12 часа", предупреди министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолъс на 29 юни.

Целта е да се насърчи Украйна да използва ракетните установки и други далекобойни системи в съответствие с целта им да водят "дълбока битка": поразяване на важни руски цели, като командни пунктове и железопътни възли, на много километри зад фронтовите линии. Има доказателства, че Украйна наистина полага съсредоточени усилия да удря дълбоко в Донбас. Уолъс казва, че наскоро са били взривени пет склада за боеприпаси, заедно с редица руски щабове.

Това отваря път, ако не към пълна победа, то към патово противопоставяне, което налага сериозни разходи на Русия. Западните политици се съмняват, че Украйна ще успее да си върне всички земи, които е загубила от началото на инвазията. Но ако Украйна успее да бъде снабдена с оръжия и боеприпаси и използва разумно новата си огнева мощ, тя може да си върне отделни територии, да посее хаос в тила на Русия и да нанесе непоносими материални и човешки загуби на руската армия, която е разпъната по дължината на огромен фронт.

Украйна ще има нужда не само от оръжия - правителството страда от отчаян недостиг на пари. Правителството трябваше да харчи не само за въоръжените сили, но и за предоставяне на хуманитарна помощ на ранените, безработните и изселените заради конфликта - дори като намали данъците, за да подпомогне куцащата си икономика. Резултатът е дефицит от около 5 милиарда долара на месец.

При тези обстоятелства инвеститорите естествено не са склонни да отпускат заеми на Украйна. Увеличаването на данъците би било контрапродуктивно предвид атрофиралата икономика. Правителството се опитва да намали някои разходи. Западът обеща много помощ, но тя не пристига достатъчно бързо, за да балансира счетоводната книга на Украйна. Така че правителството е принудено да печата пари. Инфлацията, вече 18%, расте. Ако Западът позволи финансите на правителството да излязат извън контрол или икономиката да спре да функционира, военните перспективи също неизбежно ще се помрачат.

Руската икономика засега се държи

Русия изглежда в много по-добра икономическа форма. След кратко колебание, предизвикано от жестоките западни санкции, рублата се възстанови. Всъщност санкциите оказват влияние най-вече като лишават икономиката от важен внос. Производството на автомобили е намаляло с повече от 80% спрямо нивото си преди инвазията - отчасти отражение на трудността, която производителите срещат при получаването на части от чужбина, но също и на намаляващото потребителско търсене.

Западните санкции не са херметични и благодарение на приходите си от петрол Русия има много пари, които да харчи, за да ги подкопава. Путин изглежда уверен, че времето и парите са на негова страна. Дори ако руските сили не успеят да напреднат бързо, те успяха да блокират пристанищата на Украйна, допринасяйки за задушаването на нейната икономика. И въпреки че нито руската общественост, нито елитът бяха въодушевени за войната, безмилостните сили за сигурност на Кремъл и енергичните пропагандисти на режима сведоха публичното несъгласие до минимум. Помага и това, че повечето новобранци в армията и по-голямата част от руските жертви, изглежда, са от малки градове в по-бедните провинции, което означава, че големите градове на Русия засега са защитени от най-лошите последици от войната.

Но усилията, които полага, за да избегне обща мобилизация, сочат, че Путин не е уверен, че руснаците са готови да се примирят с дълга и кървава война. Икономическият оптимизъм, демонстриран в момента, също може да се изпари, когато дългосрочните разходи от войната, санкциите на Запада и емиграцията започват да стават по-видими.

Мнозина в Украйна се страхуват, че Русия може да прибегне до по-безмилостни тактики, ако войната се проточи твърде дълго за комфорта на Путин. Може например да вземе под прицел електропреносната мрежа и отоплителните централи с наближаването на зимата - ход, който би наложил огромни хуманитарни разходи за общото население. Украинците обаче, изглежда, се готвят за подобни лишения. Данни от Rating, социологическа агенция, показват, че повече от половината от тях сега вярват, че войната ще продължи поне шест месеца, спрямо 10% в извадка, направена в началото на март. Независимо от това, цели 93% от анкетираните казват, че Украйна ще надделее в крайна сметка, с различна степен на увереност. "Украйна започна да вярва в себе си", казва шефът на агенцията Алексей Антипович.

Украинците остават твърдо против идеята за преговори с Русия, като настроенията срещу компромиси натежаха решително след новините за руските зверства от втората половина на март. Те се опасяват от повторение на Минските споразумения, мирните споразумения с посредничеството на Франция и Германия, които начертаха нови линии в украинския пясък, но така и не задоволиха руските апетити. Украйна не вярва, че Кремъл ще спре пред нещо друго освен пълна капитулация. "Или печелим, или губим всичко", казва Олег Жданов, бивш оперативен офицер в Генералния щаб на Украйна.

Съюзниците на Украйна може да не приемат толкова черно-бял поглед върху нещата. Наистина, за Путин може да се окаже по-лесно да обезсърчи Запада, отколкото украинците. Като намали износа на газ през главния тръбопровод от Русия за Германия, той наскоро даде знак, че е готов да вземе икономиката на Европа като заложник, за да постигне своите военни цели. Покачващите се цени на газа и икономически парализиращият недостиг през зимата почти сигурно биха накарали някои европейски правителства да натиснат Украйна да приеме едно дефектно примирие.

Няколко европейски страни, най-вече Германия, се забавиха болезнено, преди да започнат да предоставят на Украйна тежки оръжия. Мнозина все още не са склонни да опишат целта си в изпращането на оръжие като помощ на Украйна да "спечели" войната. Със сигурност няма единодушие в НАТО за това как да се дефинира победата. Колкото по-дълго продължава войната и колкото по-висока е цената от гледна точка на цените на енергията и забавянето на икономиките, толкова по-неохотни ще бъдат съюзниците на Украйна в предоставянето на безспирен поток от оръжия и пари. Изглежда, че поне Владимир Путин разчита решимостта на Запада да се разпадне.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved