НАТО ще увеличи силите си за бързо реагиране до 300 хил. души

В интервю за Financial Times генералният секретар на НАТО казва, че новият план, който трябва да бъде одобрен на годишната среща на върха, ще подобри драстично отбрана на алианса на изток, като измести фокуса от възпиране на евентуално нашествие към пълна защита на съюзническата територия. Премиерът на Естония Кая Калас обаче предупреждава, че сегашната доктрина на алианса предполага, че балтийските държави ще бъдат "заличени от картата" в случай на руско нападение, преди НАТО да се опита да предприеме контраатака за освобождаването им след 180 дни.

"Никога не споделяме подробности за оперативните планове. Но мога да ви уверя, че от десетилетия сме в състояние да защитаваме страните, граничещи с Русия, като адаптираме присъствието си в зависимост от оценката на заплахите. Правили сме го и преди и ще го направим отново", коментира Столтенберг. Той също така добавя, че алиансът ще "засили значително" отбраната си в Източна Европа, и че Русия няма да може да завладее естонската столица Талин, "точно както СССР не са били в състояние да завладеят град Хиркенес в Северна Норвегия или Западен Берлин по време на Студената война".

В момента отбранителната структура на НАТО в Прибалтика включва около 8000 чуждестранни военнослужещи, организирани в подсилени батальонни бойни групи. Те са ръководени от Обединеното кралство, Канада и Германия, като задачата им е да са своеобразен "спусък", да възпират евентуално първоначално нахлуване и впоследствие около тях постепенно да се надграждат нови сили. Представители на НАТО вече са убедени, че този подход вече е трудно приложим с оглед на мащаба на руската инвазия в Украйна. Новата стратегия на НАТО, в която се връщат елементи от планирането през Студената война за предотвратяване на потенциална съветска инвазия, ще позволи на военните командири на НАТО да знаят предварително точно кои сили са в готовност и колко бързо могат да достигнат до бойното поле. Русия ще бъде определена като "най-пряката и непосредствена заплаха за нашата сигурност", обобщава Столтенберг.

Генералният секретар на алианса коментира също, че тежките думи на естонския министър-председател относно отбраната на страната ѝ "отразяват нейната загриженост", и добави, че е обсъдил "точно тези въпроси" с лидерите на Балтийските държави. "Те са били под съветско управление в продължение на десетилетия. Имат история, в която всъщност са научили по трудния начин какво означава да бъдеш нападнат и окупиран", каза Столтенберг. "Приемам, че Калас иска по-голямо присъствие на НАТО и мога да ѝ обещая... по-голямо присъствие."

Повишено напрежение в Прибалтика

Лидерската среща в Мадрид ще се проведе в момент, когато Москва отправя все по-остри заплахи срещу Литва, във връзка със забраната за превоза на определени товари, които попадат в обхвата на европейските санкции, през нейна територия към руския екслав Калининград. Сухопътната връзка между Беларус и Калининград, която минава по границата между Полша и Литва (т.нар. Сувалски коридор), отдавна е определена от НАТО като ахилесова пета в отбраната на региона.

По този повод Столтенберг допълни, че е предпазлив да спекулира дали заплахите на Русия целят да провалят срещата на върха на НАТО, или са просто съвпадение, но руските изказвания "ни напомнят за нещо, което много добре осъзнаваме". "Независимо дали това се случи непосредствено преди, непосредствено след или дълго след срещата на върха на НАТО, това не променя реалността. Трябва да бъдем подготвени", обобщава той.