Руската игра на глада

Усилията за справяне с глада се връщат десетилетия назад

Светът в изправен пред безпрецедентна продоволствена криза, с която ще се сблъскат около 180 млн. души тази година, предупреждава ООН. Около 750 хил. души в Етиопия, Йемен, Южен Судан, Сомалия и Афганистан в момента са изложени на риск от глад. Поскъпването изостря проблемите, започнали с ковид пандемията, и увеличава вероятността от размирици в най-силно засегнатите страни.

Настоящата криза с храните ще заличи напредъка на международната общност от последните десетилетия за справяне с недохранването. Още през 2021 г. броят на хората, изпитващи недостиг на храна, е скочил до 900 млн., което е най-високото ниво от началото на века, показват данни на МВФ. Това представлява рязък ръст в сравнение с около 600 млн. души през последното десетилетие. Сега войната в Украйна поставя 24 страни във висок или среден риск от недостиг на храна, а основната част от тях са в Африка. Въпреки това много африкански нации отказват да осъдят руската агресия заради връзките с Москва.

Кризата допълнително се изостря от "най-тежката суша за последните четири десетилетия". Повече от 40 млн. души в Сахел и Западна Африка са изправени пред остра продоволствена несигурност в сравнение с 10.8 млн. души преди три години, съобщава Financial Times.

Малки количества и високи цени

Русия и Украйна са основен източник на пшеница за повече от 20 африкански държави на юг от Сахара, сред които Мадагаскар, Камерун, Уганда и Нигерия, а целият внос на пшеница в Еритрея идва оттам. Но дори държавите, които не внасят от воюващите страни, усещат последствията от високите цени. МВФ прогнозира, че потребителските цени в Африка на юг от Сахара ще се повишат с 12.2% тази година - най-високият темп от почти две десетилетия. През април в Етиопия цените на храните са скочили с 42.9% на годишна база. Има хора, които не могат да си позволят и по едно хранене на ден, казват местни жители. Високите разходи за живот рискуват да предизвикат размирици в най-бедните страни.

Чад, която няма излаз на море, обяви извънредно положение заради недостиг на храна през юни, а високите цени предизвикаха протести в Найроби. Дори Нигерия, която е производител на петрол и член на ОПЕК, е засегната. Най-гъсто населената страна в Африка изнася суров петрол, но внася горива и храни, особено зърнени култури, а цената на хляба в Лагос се е удвоила в сравнение с преди пандемията.

Световната банка одобри програма на стойност 2.3 млрд. долара в помощ на Източна и Южна Африка. Страните от Г-7 обявиха след своята среща финансов пакет от 5 млрд. долара за справяне с недостига на храни, като над половината от средствата са осигурени от САЩ, а над 2 млрд. долара са за директна хуманитарна помощ.

Блокирани доставки

Преди войната Украйна беше един от основните износители на зърно, олио и торове. Но руската блокада, изземването на украински земеделски земи и унищожаването на селскостопанска инфраструктура доведоха до срив на украинския износ. "Житницата на света" обичайно изнася около 5 млн. тона зърнени храни на месец. Сега тези количества са ограничени до една трета, а Киев обвинява Москва в кражба на около половин милион тона зърно. По-големият проблем обаче е блокираната възможност за доставки през Черно море.

Гладът не бива да се използва като оръжие във войната, каза Борел на среща на външните министри на ЕС. "Милиони тонове пшеница остават блокирани в Украйна, докато в останалата част на света хората гладуват", заяви дипломатът. ЕС и САЩ работят за пренасочване на износа от Украйна по сухопътни маршрути, но според украинския президент Володимир Зеленски те ще имат много ограничен капацитет, а доставките ще отнемат повече време. В нормални години Украйна изнася по около 50 - 60 млн. тона земеделска продукция.

Предлаганите алтернативи за износ, по които световните лидери работят, са през западните граници на Украйна към Полша или на югозапад към Румъния през река Дунав и после навън през румънското черноморско пристанище Констанца. САЩ и ЕС подпомагат изграждането на капацитет за съхранение на зърно в Полша, каза американският президент Байдън. Британският премиер Борис Джонсън призова за "дългосрочни усилия за разработване на алтернативни сухопътни маршрути". През май ЕС представи план за осигуряване на алтернативни маршрути, а Унгария също предлага територията си за платформа за износ.

Но според анализатори, макар алтернативните маршрути да могат да увеличат донякъде износа, те няма да са достатъчни, за да задоволят глобалното търсене на храни. Единственият приложим път за износ на зърно е през черноморските пристанища и никоя друга алтернатива не може да поеме количествата, казва пред The Wall Street Journal Майк Лий, експерт по черноморски селскостопански проекти в британската Green Square Agro Consulting. Новите маршрути също така вероятно ще оскъпят износа.

Експертите посочват и други препятствията пред сухопътните алтернативи: железопътната система на Украйна използва различно междурелсие от това на повечето други страни в ЕС; изграждането на капацитет за съхранение изисква време; по река Дунав има твърде малко фериботи за транспортиране на продукцията, а Констанца е твърде малка, за да се справи с обема на реколтата от Украйна. Освен това ще е трудно да се осигури необходимата частна инвестиция за инфраструктурата, отчасти поради липсата на яснота колко дълго ще продължи блокадата, смята Лий.

И блокирани преговори

Според военни експерти друго решение би било западни военни кораби да тестват блокадата с патрули и ескортирани търговски конвои през Черно море, подобно на британския военен кораб, който миналата година премина през спорните кримски води. Това ще изисква съгласие от Турция, която контролира морския достъп през Босфора. Съществува и риск от ескалация на напрежението.

Москва използва глада като оръжие, като държи блокирането на Черно море въпреки огромния международен натиск, казва пред Financial Times Едуард Лукас от Центъра за анализ на европейската политика. Най-силното оръжие на Путин е заплахата от миграция и социално недоволство заради недостига на храни в Африка и Близкия изток. Преговорите между Киев и Москва с посредничеството на ООН и Турция за отваряне на черноморските коридори за търговско корабоплаване засега също са блокирали. Най-бързото облекчение на хранителната криза може да дойде с деблокиране на морския път от Русия, но вместо това Москва използва ситуацията да настоява за вдигане на санкциите и да налага ултиматуми.