Грешки и поуки – какво не казва Украйна за войната, какво научи Западът

Войната е навсякъде и няма къде да се скриеш. Западното разузнаване знае повече за руската армия, отколкото за украинската. Трябва ли да се влагат милиарди в бойна авиация, когато се оказва, че с доста по-малко разходи може да се попречи на противника да наложи контрол във въздуха?

Скоро след началото на руската агресия срещу Украйна американската армия започна да включва наблюдаваното там в сценариите за ученията си. Но повече от четири месеца след това анализатори продължават да трупат нови и нови важни въпроси за грешки и слаби места в отбраната на САЩ и съюзниците им.

Един от първите въпроси е знае ли западното разузнаване достатъчно за реалното състояние на украинската армия и стратегията на командването ѝ в Донбас и Южна Украйна. Преди месец "Ню Йорк таймс" коментира, че има "слепи петна" в данните на американските агенции, а настоящи и бивши техни служители коментираха, че имат доста по-ясна картина по този въпрос за руските военни, плановете, успехите и провалите им. Една от причините е, че поне след 2014 г. усилията са били насочени към подсилване на украинските служби, а не към разширяване и задълбочаване на разузнаването в страна, смятана за партньор, а не за противник.

Подобно на всяка държава в състояние на война, украинските власти и командване разкриват далеч не всичко, да не говорим за данните за убити и ранени в сраженията или за загуби или недостиг на бойна техника. Според официални източници на "Ню Йорк таймс" американците получават малко класифицирана информация за оперативните планове на украинците, а и те самите потвърждават, че не казват всичко на САЩ, макар да очакват и да получават оръжие и оборудване за милиарди долари от Вашингтон.

Аврил Хейнс, директор на националното разузнаване на САЩ, каза през юни на изслушване в Сената, че "е много трудно да се каже" колко още помощ може да усвои Украйна. "В действителност вероятно знаем повече за руската страна, отколкото за украинската", добави тя. Резултат от тази среща със сенаторите е, че те поискаха преглед какво знае и къде е сгрешило в преценките си разузнаването, което иначе правилно предвиди много месеци преди инвазията на Владимир Путин, че ще има война.

Много от оценките, предимно на военните, се формират и чрез компютърно моделиране и разиграване на ситуации, включително за да се подредят приоритетите и да се насочат сили и ресурси в определена посока. Това се е променило след 2014 г., когато безспорно Западът беше изненадан от окупирането на Крим. От "всичко, което не знаем, е риск" се премина повече към по-детайлно и по-ефективно познаване на реалността, влагат се повече средства, наемат се повече хора за разбиране на руската военна сила.

Генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на американската армия, както и министърът на отбраната Лойд Остин са казвали, че украинците споделят с тях стратегическите си цели, но не и подробности за оперативните си планове. На американците се наложило да запълват празнините с данни на партньорски държави, действащи в Украйна или обучаващи украинци.

Но и по такива канали украинците не разкриват много актуална информация, защото са обучавани от Запада, че по тях тя може да достигне до руснаците. Освен това никой в Киев не иска да споделя системно данни, които биха разкрили слабости и така да дадат аргументи на западни лидери да забавят или спрат помощта на украинската армия.

Това е донякъде разбираемо, но ефектът в САЩ и по-различен. В страна, която преди по-малко от година трябваше хаотично да напусне Афганистан, има повишена чувствителност към това разузнавателната общност да не знае достатъчно и да прави поредица от грешни преценки. В Конгреса във Вашингтон има достатъчно политици, които ще откажат - и някои вече го правят - одобрение за поредния пакет оръжие, ако разузнаването не може да им даде ясна и цялостна картина за ситуацията и перспективите, особено след като Русия продължава да напредва в Украйна, макар и бавно.

Не се говори, поне публично, и за това дали разузнавателната общност смята, че Украйна може да си върне окупираните територии. Според "Ню Йорк таймс" американците допускат, че това е възможно, докато техни партньорски служби в Европа дълбоко се съмняват. Ако се окаже, че перспективата е армията на Путин да остане в Донбас и Южна Украйна още половин век, да кажем, то разузнаването на САЩ ще бъде остро критикувано, че е създало поредното подвеждащо впечатление.

Колко голяма е украинската армия? Колко са загубите ѝ?

През юни президентът Володимир Зеленски и хора от обкръжението му повдигнаха леко завесата над жертвите и ранените в сраженията с изявления за до 200 убити и още 800 ранени на ден. Това е значителен брой от над 20 хиляди жертви и извадени от боя военни на месец, който повдига въпроса колко голяма е задействаната украинска сила и колко дълго може да издържи.

По преценка на Международния институт за стратегически изследвания армията е наброявала 125 хил. души плюс малко над 100 хиляди гранични и вътрешни войски. От началото на войната този брой вероятно се е увеличил до впечатляващите 500 хиляди души. Но тук идва въпросът за тренираните и бойния дух на частите, недостига на въоръжение и шока от това да си под непрекъснат руски артилерийски обстрел.

Смята се, че от руска страна загубите са до 20 хил. души от около 150-хилядна армия, но изглежда доста вероятно поне толкова да са и загубите от украинска страна, при положение че руското превъзходство в артилерия и муниции е в пъти повече (съобщава се на места за над 10 пъти повече руски оръдия и системи и между 24 хиляди и 60 хиляди снаряда, изстреляни на ден, срещу 5-6 хиляди от украинска страна). При това във втората фаза от войната руснаците бомбардират от дистанция, от която загубите им вероятно са намалели значително и която им позволява да действат с по-малка численост на войските си.

Сред твърдения, че руската армия е в оперативна пауза, че към украинската граница се изпращат части от резервисти (вероятно 40-50 хиляди) и че войната може да продължи още месеци и години (което означава непопулярна в Русия мобилизация на до 500 хиляди души), започнаха да се появяват и първите поуки за Запада от първия толкова мащабен конфликт в Европа от 1945 г. насам:

Няма къде да се скриеш от войната. Разруха и смърт има не само по фронтовата линия, но и на стотици километри далеч от нея. И това бомбардиране из цяла Украйна не спира вече месеци наред.

С предимството на изненадата почти е приключено. Свидетели сме на безпрецедентна скорост, с която в социалните мрежи се виждаше струпването и навлизането на руските части или разрухата от паднала руска ракета. Или че всеки със смартфон и лаптоп може да върши същата работа за украинските части и контраатаки. Благодарение и на все по-достъпни сензори за нощно виждане, придвижването и разполагането на масивни военни формирования става все по-сложно да се държи в тайна. С мощта на изкуствения интелект данните от всякакви източници могат веднага да формират картина, за каквато доскоро бяха нужни часове и дни.

Всичко, което се вижда, е мишена. Веригите за доставки и снабдяване се простират понякога на хиляди километри и включват дори обикновени частни подизпълнители и дълги конвои. Щом са видими, значи са мишена. И противникът може да прецени, че е по-добре да прекъсне логистичните канали и така да обезсили бойните части, вместо да се опитва да ги победи във фронтално сражение.

"Корозия" на противниковата сила. Украйна използва ефективно действия, които военните анализатори наричат с този термин. Това са удари, нанасяни по различни места на противника като логистика, ликвидиране на висши командири, разгром на зле планирани десантни операции, разкриване на зверства от военни... След което те веднага се показват на света, за да бъде съпроводена физическата щета с психологическа с цел деморализиране на врага.

Тренирайте за много жертви. Конфликт между две сравнително добре оборудвани армии (макар и несравними по мащаб) е кървав, разрушителен и поглъща ресурси с темпо, на което светът отдавна е отвикнал. Десетки хиляди убити и още в пъти повече ранени може да се окаже характеристика за още дълго време напред. Армиите трябва да са подготвени за по-бързо от очакваното обучение и попълване с хора (понякога цели бойни части ще бъдат напълно унищожавани), снабдяване и производство на ново въоръжение, муниции, гориво и т.н., за да са ефективни. Така, както НАТО и Варшавският договор се готвеха за сблъсък по време на Студената война, но тя приключи преди повече от три десетилетия.

Какво да се прави с хеликоптерите? Изглежда, ще се наложи преосмисляне на ролята на хеликоптерите за мобилност на бойното поле. Западът има хиляди хеликоптери за пренасяне на бойните части и снабдяването им или за разузнаване, но Украйна показа, че подобно предимство може бързо да бъде заличено с преносими зенитни ракети. При бъдещи конфликти с подобна висока интензивност условията вероятно ще са още по-сложни, с големи загуби на техника, повече атакуващи дронове на врага, невъзможност за бързо евакуиране на ранени и обкръжени... И огромна въпросителна над това доколко армията може да разчита на хеликоптери, които ще се нуждаят от все повече защита, просто за да могат да летят.

Къде отиде "доминирането в небето"? Една от големите загадки на тази война остава липсата на отговор защо Русия не наложи господство в небето над Украйна. Способността на попречиш на противника да извършва полети, докато собствената авиация действа почти безпроблемно, се смяташе за фундаментален елемент. Но освен че руската бойна авиация, изглежда, се оказа неподготвена за нещо повече от масирани въздушни бомбардировки от голяма височина и пускане на ракети (често от територията на Русия), на Запад се чуват въпроси има ли друга армия освен американската, която би могла реално да наложи доминиране в небето. Оказа се, че за средна по големина армия не е чак толкова сложно и скъпо да откажеш превъзхождащ противник от това да ти откаже възможност да използваш бойна авиация, докато продължаваш да ангажираш вниманието и ресурсите му чрез достатъчно епизодични успехи и непрекъснато придвижване на иначе ограничен брой зенитни средства.

Изглежда се задава бъдеще на бойната авиация, в което тя ще трябва да се фокусира върху защита на сухопътните части, блокирането на небето ще е оставено на роботизирани и безпилотни системи, а ударите дълбоко в тила на противника ще са с масирани атаки на дронове, интегрирани със сложни системи за прецизни удари. Целта на последното не е само да даде предимство по време на сражения, но и да не позволи вече завзета територия да се представя като свършен факт - точно това, което Владимир Путин се опитва за пореден път да направи с окупираните земи на Украйна.

Всичко, което трябва да знаете за: