Санкциите не работят? За Русия се очертава "примитивизация на икономиката" и бъдеще на "консерва"

Санкциите на Запада срещу Русия не постигат желания резултат, войната в Украйна не спира, валутата е стабилна и поскъпва, арсеналът от нови мерки се изчерпва и поради това най--добре санкциите да се отменят и да се намери компромис с Владимир Путин.

Различни варианти на тази теза все по-често може да се чуят от политици, анализатори и журналисти.

Това, което не се чува често, е че седмици след като Русия нахлу в Украйна, фармацевтичният ѝ сектор се шокира от това, че няма откъде да вземат оборудване за контрол на качеството - нещо като арки над поточните линии с хапчета, които не се произвеждат в страната и вече са забранени за износ към руския пазар.

Както и че "Вкусно и точка" (странното име, с което бяха ребрандирани заведенията на напусналата "Макдоналдс") е в остър недостиг на пържени картофки. Не само защото няма достатъчно руски предприятия да ги произвеждат, но и защото в Русия не се отглеждат подходящите сортове картофи. Същат история (освен неконтролируемот опоскъпване на продуктите между 10% и 250%) стои зад прекръстванехо на салата "Цезар" в "Цезаридзе" в много ресторанти - няма салати "Романо" (повечето българи биха нарекли този продукт просто маруля".

Или стряскащото заключение, че един от най-големите износители на газ в света и водеща енергийна сила внася между 80 и 100 процента от газовите турбини с голяма мощост, използвани в съвременните ТЕЦ и газови електроцентрали (15% от производството на енергия). Русия не произвежда дори лопатките за тези турбини и внася 100% от тях. Сега специалисти твърдят, че руските инженери нямат проблем да развият този сегмент до... 2030 г. Приблизително това е и срокът, в който се обещава появата на 500 руски самолета за гражданската авиация, които да заместят недостъпните "Боинг" и "Еърбъс".

Примерите - от реалната икономика, не от данните на статистиката - могат да продължат дълго. Те може да бъдат обяснени с неизбежното първоначално объркване на руската икономика от санкциите, което страната ще преодолее скоро. Без да прекратява войната.

Преди седмица "Капитал" публикува статията "Отвъд митовете: руската икономика е тежко осакатена", в която се разказва как петима изследователи от Йейлския университет оборват разказа за "устойчивостта" на руската икономика в един от първитецялостни икономически анализи на ситуацията в страната само 5 месеца след началото на войната.

По това време група руски икономисти и анализатори, стигнаха до същите изводи в обширен доклад "Санкционният капан" в онлайн изданието The Bell. То се прави в чужбина от едни от най-талантливите редактори в бизнес журналистиката на Русия, прогонени от режима на Владимир Путин. Ето едно от основните им заключения:

"Дългосрочните широки санкции засилват целия спектър от негативни тенденции в социалното развитие на санкционираната страна: водят до по-нататъшна автократизация, влошаване на положението с правата на човека, изолация и свеждане на външните партньори до тесен брой "посредници" с външния свят. Тоест те водят до многостранна консервация на "неразвитието" и като резултат - дългосрочна загуба на конкурентоспособност и международно влияние. С други думи, способността на страната да устои на санкциите в крайна сметка се превръща в големи загуби за нея в дългосрочен план."

Санкциите никога не са били налагани, за да предотвратят или съкратят агресията. Целта им е да направи воденето ѝ все по-скъпо и да доведе с годините на изолация руската икономика до състояние, в което ще е поне 10 години изостанала технологично. В този смисъл за търсения ефект по-важни са санкциите върху вноса, отколкото върху износа на Русия. През миналата година почти половината внос на страната е идвал от държави, наложили сега санкции. Също през 2021 г. 49% от руския внос е представлявал машини и оборудване.

Друга цел на санкциите е да предизвика такова сътресение на структурата на руската икономика, че да отнеме износа на суровини - изкопаеми горива, метали и др. - като политическо оръжие. Това вече се случва, колкото и да е оскъдна информацията, скривана от Кремъл.

От 24 февруари насам следните официални данни изчезнаха от публичен достъп:

1. Данни за собствениците на финансови институции (банки, застрахователни компании и др.)
2. Данни за външната търговия
3. Данни за износа
4. Данни за вноса
5. Месечни данни за добива на нефт и газ.
6. Входящи и изходящи капитали.
7. Финансови отчети и информация за бордовете на директорите на най-големите компании.
8. Данни за преките чуждестранни инвестиции.
9. Пътнически трафик на авиокомпании и летища.
10. Списък на участниците в системата за финансови съобщения
11. Подробности за бюджетната отчетност.
12. USRN данни (информация за права върху недвижими имоти) в процес на закриване (от 1 септември).
13. Трансгранични трансфери на лица (резиденти и нерезиденти).
14. Тримесечни данни за графика за погасяване на външния дълг на Руската федерация.
15. Състоянието на златните и валутните резерви на Руската федерация.
16. В списъците на кандидатите за университети са класифицирани данните за деца на военни, участващи във войната в Украйна (те се ползват със специална привилегия за прием).

За това, че износът на "Газпром" в т.нар. далечна чужбина е намалял с една трета от началото на годината, беше известно в средата на юли. Въпросните 33.1% (почти 72 млрд. куб. м) по-малко вероятно ще станат 40% до края на годината, съобщи компанията. В статистиката попадат ЕС, Китай и Турция. Намалява (с 10.4%) и добивът, като в същото време ръстът на вътрешното търсене е под 2%.

"Газпром" печели достатъчно от поскъпването, създадено от силно ограничения му износ за Европа, но къде ще се дене този намалял газ, когато Европа за няколко години си е намерила други доставчици? Пренасочването към азиатските пазари си има своите ограничения, включително логистични, защото няма достатъчно газопроводи в тази посока. Построяването на такъв с капацитет, близък до изгубения износ за Европа, ще отнеме 10, а вероятно 15 години.

Същото важи и за петрола. Завоят на изток си има цена и тя в момента е 25-30% отстъпка от европейските нива. До май индийският внос на сорта Urals скочи с 658% спрямо същия период та 2021 г. За Китай ръстът е 205%, а за Азия като цяло - 347%. И въпреки това физическият обем на руския износ намалява в момент, когато агресията на Путин все по-вероятно ще предизвика рецесия, т.е. намалена търсене на петрол по света изобщо.

Петролно-газовият сектор не е огромна част от руската икономика - официално е около 20-22%. Въпросът е, че той е основният износител и приносител на валута, като през 2022 г. трябва да запълни 40% от доходите на федералния бюджет. Дори при оскъдни официални данни деловото издание "Ведомости" узна неотдавна колко нефт, газ и метали се изнасят. През юни на месечна база продажбите на газ са намалели с 40%, на петрол - с 10%, на метали и металургична продукция - с една трета. (Потреблението на продукти на металургията вътре в страната и обемите за износ ще се върнат на нивото от 2019-2020 г. след 8 години - към 2030 г., се казва в цитиран от руските медии проект на стратегия за развитие на сектора, разработена от Министерството на промишлността и търговията в Москва.)

Приходите са в пъти по-високи спрямо 2021 г., но на 5 декември влиза в сила петролното ембарго на ЕС, в края на годината - и на петролни продукти. Изчисления на руски икономисти показват, че през май износът е бил за 45 млрд. долара (при внос за 15 млрд.), от които групата петрол/газ/метали е донесла около 30 млрд. долара, петролите продукти - още 8 млрд. долара. Така за всичко останало, вкл. въглищаи торове остават 6 млрд. долара. Което е тотално господство на енергийно-металния сегмент.

В средата на юли в доклада на The Bell икономисти и политолози обясниха, че колкото по-продължителни са санкциите, толкова по-висока цена ще плати руското общество за преодоляването им. Всеки елемент от санкционните пакети има собствени времеви ритъм и срокове за постигане на максимално въздействие. Сергей Алексашенко, бивш зам-председател на централната банка на Русия, изчислява, че санкциите от 2014-2015 г. са довели към 2021 г. на загуба на 16% от потенциалния БВП на страната.

Финансовите санкции се оказаха неефективни в краткосрочен план, но техните средносрочни и дългосрочни ефекти все пак ще се проявят в бъдеще. Ефектът от търговските и логистичните санкции може да бъде напълно оценен само няколко месеца след въвеждането. И накрая, санкциите върху вноса на технологии досега почти не са се проявили, но те ще имат най-тежки последици в средносрочен и дългосрочен план.

Планът на властите да изкоренят десетилетните връзки между руския бизнес и западните доставчици и да ги заменят с партньори от азиатски страни е неосъществим поради липсата на подходяща инфраструктура и мотивация за тези партньори да вземат предвид нересурсните ресурси на Русия интереси.

Относителният успех на процеса на "структурна трансформация" - адаптирането на икономиката към нови и по-лоши условия - ще зависи от това доколко този процес ще се основава на свободното преразпределение на ресурсите в икономиката и пазарните стимули, и доколко - на политически приоритети, принудителни ограничения и натиск.

В контекста на това, че Русия засега не печели войната в Украйна - поне според първоначално обявените намерения, които ту-изчезват, ту се появяват в Москва - последното означава, че не е изключено в един момент Путин да бъде принуден да премине към военна икономика, т.е. държавата командва къде, какво и на каква цена трябва да се произвежда и доставя.

Екипът, написал "Санкционния капан", обръща внимание, че Кремъл предизвика криза, през каквато не е минавала страната:

Механизмите на развитие на настоящата криза са различни от тези, с които Русия е свикнала през последните 25 години.

Темпът на свиване на БВП надвишава този от кризата от 2015 г. (заради санкциите след анексирането на Крим година по-рано - бел.ред.), а спадът на производството по основни дейности спрямо пиковете през декември 2021 г. е повече от 7 %.

Икономиката изпитва ограничения както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето заради ефекта върху доходите на руснаците.

Войната и геополитическата конфронтация няма да позволят използването на бюджета и средствата на Националния фонд за благосъстояние (той се пълни основно с отчисленя от приходите от енергиен износ - бел. ред.), за да се осигури реална подкрепа.

H&M е поредната западна компания, която напуска руския пазар.

Тук се появява и терминът "технологично регресивно заместване на вноса", за да опише структурните последици, които ще доведат до мащабни промени в икономиката. Авторите директно наричат процеса "примитивизация на икономиката". И заключават:

Загубила достъп до западни технологии и компоненти, икономиката ще замени съответните продукти в сътрудничество с по-слабо развитите страни, получавайки от тях по-нискокачествени и модерни технологии и компоненти на по-високи цени.

Успоредно с това, поради примитивизацията на икономиката, част от човешкия капитал, развилият се през последните години високотехнологичен сектор и постигнатото ниво на дигитализация на икономиката ще бъдат загубени.

След това връщане назад в развитието, руската икономика най-вероятно няма да навлезе в нова траектория на развитие, а ще влезе в режим на консервация, характерен за страни, които са били под санкции от дълго време, губейки конкуренция за дял от печалбите и пазарите поради ограничен достъп до технологичен внос и социална стагнация.

Иначе казано, на руската икономика ѝ предстои серилизиране, а после - консервиране. За обществения и политическия "ефект на консервата" в резултат на изолирането на една икономика чрез санкции е писано неведнъж. И, ако се реализира и с Русия, той не вещае оптимизъм за бъдещето. Както и за Европа и света, защото никога досега толкова мащабни санкции не са били налагани на толкова голяма икономика и важен източник на енергий, суровини и храни.

Във вътрешен план авторитарният режим на Путин ще се консолидира още повече в полицейска държава. Ако президентът бъде отстранен, то по-вероятно е да последва не демократизация, а пореден етап на авторитаризъм, може би дори още по-лош по характер.

Това е и "консервата" - една изолирана и технологично изостанала държава, в която демократични процеси не се развиват, включително в икономиката. Историята съдържа важно предупреждение защо Русия не бива да бъде докрвана до крайно състояние на икономическа изолация - Япония започва войната в Пасифика през 30-те и 40-те години на ХХ век след мащабна блокада на вноса.

Всичко, което трябва да знаете за: