Новата морска доктрина на Русия: самолетоносачи, бази по света и Доброфлот

Преди началото на главния военноморски парад тази година край Кронщад: върховният главнокомандващ Владимир Путин, министърът на отбраната Сергей Шойгу, главнокомандващият ВМФ Николай Евменов и временно командващият Западния военен окръг Владимир Кочетков

Под огромен портрет на Петър Велики в Санкт Петербург руският президент Владимир Путин подписа в неделя нова Морска доктрина на Русия с амбициозни задачи, реализирането на част от които би изисквало десетилетия. С нея "се признава за изгубила сила" доктрината, която той подписа едва преди 7 години.

В новата доктрина за сфера на руските национални интереси се обявяват целият световен океан и Каспийско море, в които Русия е "велика морска държава". Между основните заплахи и предизвикателства са изброени политиката на САЩ, ученията и инфраструктурата на НАТО, недостатъчен брой бази за руския военен флот по света, "претенции на редица държави към приморски и островни територии на Русия".

Черно море и проливите към него са поставени във втората по значение категория на зони, важни за националната сигурност, като в документа се споменава и за нови тръбопроводи в него, които трябвало да се защитават. Статутът на Русия в Черно море е неясен след нахлуването в Украйна, тъй като тя окупира цялото украинско крайбрежие на Азовско и голяма част от това на Черно море. Вероятно се подготвя анексирането им, което едва ли ще бъде признато международно в следващите десетилетия, както не е признат от почти никого по света за руски полуостров Крим, силно милитаризиран след 2014 г.

Освен че Черноморският басейн не е посочен сред най-важните в сравнение с предишната доктрина, в новата е премахната клаузата за необходимостта от поддържане на мира и стабилността в него.

Новата морска доктрина на Русия: самолетоносачи, бази по света и Доброфлот

Една от любопитните амбиции, които Русия си поставя, е строителството на самолетоносачи - нещо, което тя не прави от 30 години, няма особен опит в изграждането и особено в експлоатацията им, а единственият такъв кораб на въоръжение е на продължителен ремонт.

Самолетоносачът "Адмирал Кузнецов" (построен впрочем в бомбардирания сега Николаев, в тогавашната Украинска ССР), който дори не е ядрен, пострада от няколко технически аварии и пожари. Не е напускал пристанище от 2017 г., на 32 години е (най-старият в света) и докато екипажът му губи качествата си в изчакване да го модернизират, той едва ли ще има продължителен живот и след като един ден няколко пъти удължаваният му ремонт завърши.

В предишната версия на доктрината ставаше дума само за разработка на технологии, които биха позволили "принципно нови" образци на военноморска техника с "недостижими възможности". В друг ключов документ - правителствената стратегия от 2019 г. за развитие на корабостроенето до 2035 г., също не се споменаваше нищо за авионосещи кораби и се говореше само за "създаване на главни образци надводни кораби" в периода 2022-2025 г.

Макет на многоцелеви самолетоносач "Проект 2300" "Щорм" бе показан преди близо 10 години, след което от 2016 г. нищо не се говори за него. През 2019 г. вицепремиерът Юрий Борисов, отговарящ за отбранителната промишленост (сега му е поверен "Роскосмос"), каза за ТАСС, че отдавна имало планове за нов авионосещ кораб, но не посочи никакви технически параметри или срокове за начало на изграждането му. Опитно-конструкторските разработки за ядрен самолетоносач трябвало да започнат от 2023 г.

За цялата постсъветска история на ВМФ на Москва не е построен дори един авионосещ крайцер или десантен кораб с хеликоптери. Прел юли миналата година в корабостроителницата "Залив" в Керч започна работа по два десантни вертолетоносци "Иван Рогов" и "Митрофан Москаленко" ("Проект 23 900"), които да заменят провалената заради анексирането на Крим сделка за френски "Мистрал".

Агресията срещу Украйна от 2022 г. предизвика промени, към които бойният флот на Русия тепърва трябва да се адаптира. В Черно море той успешно блокира украинските пристанища, включително защото през 2014 г. украинският военен флот, доколкото го имаше, бе предаден от собствените си командири. Черноморският флот на Русия стреля с ракети по сушата, но изгуби в ответни удари флагмана си "Москва" и един от ключовите си десантни кораби, не успя да задържи контрола над Змийския остров и решителен морски десант в района на Одеса изглежда изключен.

С приемането на Финландия и Швеция в НАТО за руския боен флот, включително за подводниците, изглежда практически невероятно да оцелее в Балтийско море (по бреговете му вече са само натовски държави) в случай на военна конфронтация. В Арктика благодарение на двете страни по-добре ще се следят руската военна активност и бази, включително ракетоносците от стратегическия флот.

В Тихия океан и Източна Азия освен американската марина руснаците се изправят и пред превъоръжаващата се Япония, с която също рязко охладиха отношенията си. А според доктрината именно в Далечния изток на Русия се предвижда строителство на "съвременен високотехнологичен корабостроителен комплекс за едротонажни съдове (включително за усвояването на Арктика и съвременни авионосещи кораби за ВМФ)".

Заради безпрецедентните санкции и изолация руската икономика е в състояние, в което всички, включително ВМФ, са изправени пред съкращения на бюджетните разходи, а не пред инвестиции от милиарди долари в самолетоносачи и бази в чужбина.

"Руските държавни отбранителни поръчки не са се увеличили значително през последните години, а в текущата програма за въоръжение няма самолетоносачи и вероятността те да се появят в новата програма е малка", каза за Би Би Си Андрей Фролов, експерт в Руския съвет по международни въпроси (РСМД).

Заради проблеми с представянето им са спрени поръчките за патрулните кораби "Проект 22 610". Строителството на фрегати от клас "Адм. Горшков" отнема над десетилетие - от началото на работата по тях през 2006 г. досега са предадени само три такива. Бойните кораби клас "Слава" и "Киров" ("Петър Велики" и "Адмирал Нахимов") идват от времената на СССР, но се смята, че не разполагат с достатъчно мощ за атака по наземни цели, а войната в Украйна показа, че средно голяма военна сила с добри противокорабни ракети може да държи на разстояние и да потопява дори такива кораби.

Максим Старчак от Центъра за изследвания на международната и отбранителната политика към университета "Куинс" в Канада коментира, че Русия не само няма опит в експлоатацията на авионосещи кораби. Не разполага и със специалната авиация, съпровождащи кораби в бойната група и подходяща брегова инфраструктура. Не е известно да има готови руски разработки на катапулти, а без тях трудно би се създала авиационна група с морско базиране, летящи радари за отдалечено откриване на противника и транспортни самолети.

Иля Крамник от Института за световна икономика към РАН коментира, че докато подводният флот е основната ударна мощ на Русия, евентуален самолетоносач може да е по-компактен, с доста по-малко самолети на борда и да служи за противовъздушна отбрана и защита от морски групи на противника. Цената му можело да падне до тази на 3-4 фрегати или по-малко (без самолетите). Руските МиГ-29К, Су-75 или дори китайски J-35 били варианти за палубна авиация.

Нова формулировка в доктрината е, че Русия ще се бори за стратегическа стабилност в Атлантика, казва още Старчак. "В старата военноморска доктрина стратегическата стабилност тревожеше Руската федерация само в Арктика и Тихия океан - всъщност в две посоки, където Русия разполага със стратегически (ядрени) военноморски сили. Включването на Атлантическия океан в сферата на интересите на стратегическите стабилността трябва да показва, че SSBN (ядрени подводници с балистични ракети) ще се стремят да демонстрират присъствието си в Атлантическия океан", подчертава Старчак.

Още нещо, на което е отделено внимание в новата доктрина, е мобилизирането на граждански кораби и екипажи за отбранителни цели.

"Мобилизационната подготовка и мобилизационната готовност в областта на морската дейност са от стратегическо значение за повишаване на военноморския потенциал на Руската федерация и са насочени към осигуряване на постъпване във въоръжените сили на Руската федерация на предварително обучени граждански кораби и екипажи, както и при подготовката на морски съоръжения за работа във военно време" (от новата редакция на Военноморската доктрина на Руската федерация).

"Преди революцията имаше Доброфлот (Доброволчески флот, създаден в империята след Руско-турската война от 1877-1878 г. - бел. ред.) - кораби, които се строяха в интерес на търговските оператори, но можеха да бъдат мобилизирани във флота. И за строителството им собствениците получаваха субсидии от държавата. Те се управляваха от пенсионирани флотски офицери, които можеше да се върнат на служба при военните Ние се връщаме към практиката, която много големи военни сили използваха", обяснява Иля Крамник.

В съветско време целият търговски флот беше резерв за бойния флот. Не може да се каже, че мобилизирането на граждански кораби в конфликт е нещо принципно ново, отбелязва Максим Старчак.

Както напомня Иля Крамник, последният такъв голям пример в британския флот е от 1982 г., когато във Фолклендската операция няколко десетки цивилни кораба бяха мобилизирани и изиграха важна роля за войната, водена на хиляди километри от страната.

Описването в доктрината на евентуални нови бази според Максим Старчак говори по-конкретно за по-активна руска морска политика. В новата реалност липсата на достатъчен брой бази извън националната територия се превърна в един от основните рискове за Русия. "Сега Руската федерация заявява, че иска да има повече такива точки из Световния океан. Очевидно става дума за Близкия изток и Индийския океан", отбелязва експертът.

В предишната версия на документа също се говори отделно за важността на развитието на приятелски връзки с Китай. Интересното е, че това не е така в новата доктрина, но сочи към разширяване на сътрудничеството с Иран, Ирак и Саудитска Арабия.

Всичко, което трябва да знаете за: