Кога свършва една война
Ако решението взима диктатор, който се опасява, че военното поражение ще му струва главата, ще е готов на всякакви рискове
Хайн Гоумънс
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Три неща са решаващи за края на една война: информация, вътрешна политика и доверие. Информацията за противника е ключова за приключване на конфликта. Всяка война започва с определени очаквания на двете страни. Те не са сигурни колко силен е противникът и се надяват бързо да постигнат своите цели. Когато в хода на бойните действия всяка от двете страни установи фактическата сила на противника и когато преценките на двете страни съвпаднат, тогава те прекратяват войната, за да избегнат повече ненужни жертви и разноски.
Повечето войни приключват бързо и не завършват с капитулация на една от воюващите страни. Нашето усещане, че една война може да трае много дълго и трябва да завърши непременно с капитулация, се е формирало главно от Първата и Втората световна война. А когато войните продължат дълго и стават все по-кръвопролитни, за това обикновено има вътрешнополитически причини. Те са вторият решаващ фактор.
Властниците излишно удължават една вече изгубена война, защото собствената им съдба виси на косъм. Често пъти те се надяват на някакво чудо. Например още през ноември 1914 г. Придворният съвет на германския кайзер е бил наясно, че войната не може да бъде спечелена, но Германия продължила да воюва - с цената на милиони убити. Защото кайзерът се страхува от революция, тъй като знае, че ще трябва да слезе от трона, ако социалистите вземат властта. Тоест вътрешнополитическата ситуация, а не положението на фронта, предопределя решението му.
При взимането на такова решение всичко зависи от това дали това става в условията на демокрация или автокрация. След военна катастрофа една демократична държава си избира нова власт, а дотогавашните управляващи, след като са подписали примирието, за да предотвратят ненужни жертви, могат да се оттеглят и да си пишат мемоарите.
По-сложно е положението, когато една диктатура губи война. Ако диктаторът все още има подкрепата на силите за сигурност, той може да подпише примирие, да запуши устатата на своите критици и да остане на власт. Точно това направи Саддам след военното поражение, като подложи на избиване кюрдите на север и шиитите на юг.
Но ако диктаторът се опасява, че военното поражение ще му струва главата, тогава той е готов да поеме нечувани рискове и да тръгне на безотговорни авантюри. Така през 1917 г. Германия започва своята операция с подводници срещу Великобритания, макар добре да знае, че това ще принуди САЩ да влязат във войната. Просто кайзерът се надява да пречупи британците преди намесата на САЩ, да спечели в Европа и да предотврати революцията. Тогава в Берлин използват израза "Игра вабанк".
Последният фактор, от който зависи прекратяването на една война, е доверието. За да се сключи примирие, а после и мир, двете страни трябва поне минимално да си вярват. Защото в противен случай кой гарантира, че победителят и победеният ще изпълняват добросъвестно поетите задължения? В момента проблемът се състои в това, че вече никой не вярва на Путин. Никой не вярва, че той ще се придържа към международни споразумения, след като толкова пъти ги е нарушавал. Помислете само колко пъти е гарантирал териториалната неприкосновеност на Украйна - три пъти.
Докато Путин е на власт, едва ли ще има мир.
Затова, докато Путин е на власт, едва ли ще има мир. Навярно мир може да се сключи единствено с наследник на Путин, стига украинците да му имат поне малко доверие. Наследник, който ще трябва да се откаже от Крим и да признае, че Путин е виновен за тази война.
Дали при това положение Путин е готов да играе "вабанк"? Руският вожд може да има поне един ядрен сценарий в главата си: да взриви тактическа атомна бомба някъде встрани от фронта, за да подплаши европейците, които да принудят Зеленски към преговори и отстъпки. Затова Западът трябва съвсем ясно да излъчи един сигнал: няма да се изплашим.
4 коментара
Препечатването е професионална безпомощност.
Същото е като да пратиш на друг доктор пациент, чиято диагноза ти е абсолютна Tabula rasa...
Всуе са надеждите Капитал да препечати поне същностен анализ, а отново - за затвърждаване на "знанията" - претичва като стрелочник по няколкото жалона на US пропагандата:
1. Путин го чака смърт, ако загуби войната. Затова щял я води до последния руснак.
Мисля, че доста по-разпространен и отговарящ на действителността е изразът, че САЩ ще водят прокси войната си в Украина до последния украинец;
2. Тактическата ядрена бомба.
ВВП щял бил да плаши европейците, като направел Хирошима в ...Русия!!! Нещо ми се губи здравия разум. Пък и онзи ден ВСУ отново са обстрелвали Запорожката АЕЦ. 22 попадения
https://colonelcassad.livejournal.com/7985873.html
3. Войната било "опипване" на противника.
Някакъв неофройдизъм. Няма пример, обаче коя война е завършила по на бира след като двете страни са се поизучели една-друга на фронта: пелопонеската ли, стогодишната ли, англо-бурската ли, БГ Освбодителната ли, гръко-турската ли, войната за испанското наследство ли?
Ами няма такава!
Защото войните имат причини. И обикновено приключват с разрешаването им. Причината за СВО е разширяването на американското военно-стратегическо присъствие на 10-15 мин. ракетен полет до Москва. Американските ПРО платформи Мк-4, които за 10 мин. могат да се превърнат в стартови площадки за ракети със среден обсег с ядрени бойни глави са разположени в полското градче Редзиково
https://ru.wikipedia.org/wiki/ %D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE
и в румънското село Девесилу на 50 км северно от Никопол.
Защо в доста оголено пропагандните текстове никога - ама никога! - няма факти, а само галещи ухото на плебса неоантисемитски пропагандни похвати?
Господинът, подписан като D-r D пише така, все едно той живее в Останкино, а материалът на Капитал все пак излиза в България. Защо толкова много симпатии към Русия? Ако това са хора, които не четат и не се образоват, обяснимо е. Но войната в Украйна не беше започната от НАТО или пък от Украйна. Путин изпрати войски, защото живее в измислен свят и смята, че Русия още е свръхсила. Още в края на Съветския съюз коментаторът Александър Бовин го окачестви като "Горна Волта с ракети". Русия постепенно се превръща отново в Горна Волта. Нито един опонент на Путин не остана на свобода. Някои по-изтъкнати получиха куршум. Тези дни четох страхотен материал в "Независимая газета". Изумен съм, че подобна статия може, да мине през иглените уши на кремълската цензура. Препоръчвам статията на D-r D. В нея е направен задълбочен анализ на ставащото в Русия при Путин. А това е чудовищно изпростяване на обществото, от управляващите до обикновените хора. Изпростяване, заради което русия прави грамаден скок назад във времето.
До коментар [#2] от "Peter Tomov":
Не му обръщай внимание на тоя, повечето редовни читатели тук го игнорират. Подвизаващият се под името D-r D и представящ се за "доктор", е един кремълски ПАЦИЕНТ от Позитано 20, който от години се изхожда под всяка статия с дежурните кремълски опорки. Не знам защо от Капитал продължават да толерират такава кремълска пропаганда на техния сайт и все още не са блокирали поне един от неговите няколко различни профила тук.
Под достойнството ми е да се занимавам с фашизоиди като горната.
Но тя поставя проблем.
Синдромът "любопитната съседка" е изключително тревожно проявление на мимикрия на авторитаризма, представящ се у нас като жълтопаветна демокрация.
Враждебната реакция към различното мнение, колкото и подкрепено с факти и разсъждения, призивита за забрана, аутодафета, концлагери и масови разстрели е Ф А Ш И З Ъ М в най-класическата му форма.
Нетърпимостта към мислещия различно е Ф А Ш И З Ъ М.
Неспособността за оборване на опонента с разумни доводи и посягането към забрани е Ф А Ш И З Ъ М.
Етикирането на мислещия различно като враг е ФАШИЗЪМ
Наличието на въпросните е доказателство, че сме на два пръста от налагането на Ф А Ш И З Ъ М.
И говоря не за онзи италиански фашизъм от 20-те на миналия или за германския националсоциализъм от края на 20- те на миналия век, които за генезиса си са отхвърлящи давещите Италия и Германия последствия от Първата война, а за метастазите на комунистическия тоталитаризъм, удобно възприети като методика за справяне с различния от разни зле образовани и невъзпитани сурогати на обществото.
Да, имам категорични несъгласия с редакционната линия на Капитал и не им ги спестявам, но това е единственият форум, в който пиша. Не защото търся съмишленици, а защото Капитал по дефиниция би следвало да събира елита на нацията и да направлява процеси.
Колко може и го прави е отделен въпрос.
Аз съм най-тритият и забраняван автор на текстове във форума.
Но не мога да отрека, че редакцията, която не преставам да нападам, се отнася толерантно към моя фрондизъм.
Затова продължавам да пиша тук.
Ако престана, значи не виждам смисъл да го правя.
Капитал е не редакционния списак, а читателите.
Ние правим тази медия.
Нека не забравяме това и да го правим както трябва.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.