Разместване на плаващите пясъци

Сложната мрежа от съюзи в Близкия изток ще продължава да се развива

Твърди се, че Мохамед бин Салман, саудитският престолонаследник и де факто ръководител на държавата, е заделил 2 млрд. долара за инвестиции в израелски стартъпи

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от независим редактор

2 автори

Твърди се, че Мохамед бин Салман, саудитският престолонаследник и де факто ръководител на държавата, е заделил 2 млрд. долара за инвестиции в израелски стартъпи © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Сред разместването на плаващите пясъци в близкоизточната дипломация най-поразителната промяна през последните години е по-плътният мир, оформил се между Израел и част от арабския свят благодарение на "Авраамовите споразумения", сключени между еврейската държава, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн през 2020 г. и последвани от подобни договорки с Мароко и Судан. Оттогава Израел с нетърпение разширява връзките си в търговията и технологиите, особено с ОАЕ и Мароко. Ключов въпрос през 2023 г. е дали този новозараждащ се икономически блок ще процъфтява и ще се разраства.

Докато израелските мирни договори с Йордания и Египет твърдо се спазват, страната, която трябва да се наблюдава, е Саудитска Арабия, чиито неафиширани връзки с Израел се очаква да нараснат. Твърди се например, че Мохамед бин Салман, саудитският престолонаследник и де факто ръководител на държавата, е заделил 2 млрд. долара за инвестиции в израелски стартъпи. Но макар да се смята, че Саудитска Арабия ще бъде следващата, която ще се присъедини към "Авраамовите споразумения", подобрените отношения вероятно няма да се превърнат в официално признаване на Израел, докато застаряващият крал Салман е на трона и докато няма напредък спрямо споразумението, базирано на съществуването на две държави, между Израел и палестинците.

"Авраамовите споразумения" отслабиха натиска върху Израел да даде държава на палестинците, които продължават да са в незавидно положение при немощното лидерство на Махмуд Абас (който трябва да навърши 88 г. през 2023 г.). Както стоят нещата, повечето арабски правителства, ако не и техните граждани, са загубили вяра в палестинската кауза. Но нови искри в Ерусалим или подновяване на боевете между Израел и палестинските милиции ще подложат на тест споразуменията. Участниците в тях се надяват да изолират търговските връзки от израелската борба с палестинците. Но макар споразуменията до голяма степен да са икономически по характер, те целят и да се опълчат на общия враг Иран. Най-опасната схизма в региона остава тази, която разделя сунитския ислям - доминиращия вариант сред арабите, и шиитската алтернатива, възприета от Иран и енергични шиитски издънки в Сирия и Йемен. Но този конфликт от стари времена не е вечен. Някои араби от Персийския залив, които отдавна са настроени враждебно към Иран, могат да потърсят решение на проблема. В този случай наблюдавайте ОАЕ и Катар, чиито търговци имат древни връзки през морето. За разлика от тях Саудитска Арабия вероятно ще остане непреклонно против протягането на приятелска ръка.

Шансовете за съживяване на ядрената сделка с Иран са малки, но не и нулеви.

Шансовете за съживяване на сделката между западните сили и Иран относно иранските ядрени планове са малки, ако аятоласите останат на власт. Ако Бенямин Нетаняху успее да сглоби управляваща коалиция след израелските избори на 1 ноември 2022 г., шансовете ще са все така малки. Но ако иранският режим падне на фона на продължаващите масови протести, напрежението в Персийския залив ще спадне, което ще е от полза за всички. Израел може дори отново да започне да си говори с Иран.

Иранското ключово протеже в региона - сирийският президент Башар ал Асад, вероятно ще оцелее, докато Западът е разсейван от войната в Украйна. Той ще продължава да затвърждава хватката си над страната, по-голямата част от която сега е под негов контрол, въпреки че периодично може да избухва насилие в граничните области с Турция и Ирак. Арабските владетели, които искаха да го свалят от власт, като тези на ОАЕ и Катар, отново стават по-приятелски настроени. Същото се отнася и за Турция. Макар че е затънала в Украйна, Русия няма да иска да остави своя сирийски съюзник да падне.

Йемен може да продължи да бъде най-кървавата от всички страни в Близкия изток през 2023 г., въпреки че примирието, сключено през април между враждуващите страни, може да бъде възобновено. Либия също изглежда, че вероятно ще остане разделена на поне две части, които периодично се бият, докато ООН търси начини да постигне някакъв вид консенсус.

Отношенията между Алжир и съседно Мароко - най-населените арабски държави след Египет, Судан и Ирак, ще останат замразени заради отдавнашния спор за богатата на фосфат Западна Сахара, над която Мароко твърди, че има суверенитет, а Алжир не е съгласен. Мароко може и да отбелязва дипломатически напредък в глобален мащаб, но е малко вероятно Алжир да се откаже. Абсурдно е, че гражданите на съседни арабски страни не могат да пресекат своите граници. Но старите вражди в региона не изчезват така лесно. С изключение поне за момента на тези с Израел.