Конституционният съд върна въпросите за съдебната реформа на парламента

За независимостта на следствието и разследването на главния прокурор

В крайна сметка, въпросът с механизма за разследване на главния прокурор изглежда вече предрешен, доколкото от ГЕРБ последно направиха заявка, че ще подкрепят "закона на Крум Зарков". Двете най-големи парламентарни групи в 49-тото Народно събрание - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, се споразумяха, че парламентът приоритетно ще разгледа законите, свързани с началото на съдебна реформа, а първата точка в дневния ред са промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предвиждат главният прокурор и заместниците му да бъде разследвани от съдия с ранг на върховен, ад хок назначен за прокурор. Това прави закона на "Възраждане" неактуален, още повече, че в началото на март Комитетът на министрите към Съвета на Европа ясно заяви в решение по изпълнението на делото "Колеви срещу България" подкрепа за законопроекта на Зарков. Нещо повече, в същото решение Комитетът на министрите изрично обяви, че предложеният в 48-ото Народно събрание алтернативен механизъм за разследване на главния прокурор в законопроект за "Възраждане", който предвижда директорът на следствието да бъде назначаван временно за разследващ главния прокурор и заместниците му, "не дава никакви гаранции за практическа и институционална независимост" на такова разследване.

В този смисъл, подкрепата за закона на "Възраждане" и предложения от тях механизъм вече няма никакви аргументи. Иначе и двата законопроекта - на Министерския съвет и на "Възраждане", които бяха гласувани на първо четене в предишното Народно събрание, бяха внесени и в настоящия парламент още в началото, на практика това са първите внесени законопроекти.

За надзора за законност

По-различно стои въпросът с прокурорските правомощия по надзора за законност, доколкото неговата същност и обхват продължават да са обект на много спорове, включително и в рамките на коментираните законопроекти, тъй като тази тема също е важна част от реформата на прокуратурата. По нея обаче КС на практика отказа да се включи в дискусията. Това по същество заявяват и двамата конституционни съдии - Соня Янкулова и Янаки Стоилов, в становището си към решението на КС от вторник, с което се отхвърля искането на МС по делото за прокурорските правомощия. Според тях, въпросът за това как прокуратурата следи за спазване на законността продължава да предизвиква проблеми в практиката, а решението на Конституционния съд не спомага за изясняването на този въпрос. КС имаше "възможност да конкретизира, развие и задълбочи" досегашната си практика по надзора за законност, осъществяван от прокуратурата, казват те. "Вярно е, че Конституционният съд преценява съответствието на закона с Конституцията, а не оценява как той се прилага, но в изпълнение на това свое правомощие той не бива да се абстрахира изцяло от резултата на съвкупното действие на нормативната уредба, особено във връзка с институционалното наследство, относимо към предмета на настоящото дело", пишат двамата в становището си. По същество те подкрепят диспозитива на решението - че атакуваните текстове от Закона за съдебната власт, които позволяват прокуратурата да нарежда ревизии за установяване не незаконни действия и да прилага предварителни мерки срещу извършването на закононарушения, включително и когато не са престъпления, не са противоконституционни, но не са съгласни с мотивите на мнозинството. Според мотивите на мнозинството, тези правомощия на прокуратурата не са противоконституционни, защото законът предвижда, че всички правомощия на прокуратурата са й дадени за "изпълнение на предвидените в закона функции" по спазване на законността и те могат да ги използват само в този контекст..

Според Соня Янкулова и Янаки Стоилов правомощията на прокуратурата по надзора за законност са почти същите като тези по Закона за прокуратурата, действал до 1991г. "Незначителната промяна на законовата уредба в годините след 1991 г. заедно с исторически насложените професионални стереотипи обясняват защо редица действия на прокуратурата напомнят практиката на общия надзор за законност, въпреки че Конституцията на Република България не предвижда такъв", казват те. Само че законът от времето на социализма ясно разграничава правомощията на прокуратурата за изпълнение на функцията й по общ надзор от тези, необходими за изпълнение на другите й функции по наказателното преследване, а сегашният закон не прави това. "Проблемът при действащата законова уредба не е, че прокурорите могат да възлагат извършване на проверки и ревизии, а в това, че уредбата не е диференцирана с оглед на характера на различните производства, които тези способи обслужват", така че прокурорът по своя преценка може да използва и правомощия, които по своята същност са сходни с общия надзор.

В наказателното производство прокурорът трябва и може да разполага с целия набор от правомощия и средства за установяване и доказване на всяко престъпление. При оспорване на административен акт обаче неговата задача е да аргументира твърдяно несъответствие между този акт и закона, което се постига с правен анализ и тогава е ограничен в избора на средства (способи). По-специално прокурорът, за да оспори един административен акт, няма нужда да възлага извършване на ревизия, защото чрез нея той няма как да установи неговата незаконосъобразност, дават пример те.

В този смисъл двамата съдии смятат, че принципно оспорените пред КС правомощия сами по себе си не противоречат на Конституцията, но могат да се прилагат само при съобразено с Конституцията тълкуване, т.е. само до наказателното преследване. Според тях именно подобна теза е трябвало да съдържа тълкуванието на КС. Вместо това, с мотивите към решението не само се легализират прокурорски практики по прилагането на закона, но и сесъздава потенциален натиск върху Конституцията, казват двамата съдии.

Трудността идва от това, че оспорените законови текстове съдържат правомощия на прокуратурата, които не са специфицирани с оглед на различните производства, в които тя участва, казват съдиите Янкулова и Стоилов. Поради това тези проблеми в уредбата не могат да се решат с "изваждане" на отделни думи или фрази от закона, а с ясно разграничаване на правомощията на прокуратурата с оглед нейната функция и способи за осъществяването й. "По тази причина ние споделяме диспозитива на решението, но не и неговите мотиви. Според нас те не допринасят за правилно разбиране и насочване на дейността на прокуратурата в духа на Конституцията.", заключават Янкулова и Стоилов.

В крайна сметка и решението, и становището хвърлят топката в полето но законодателя, макар и по различен начин, а това това би следвало да е логиката и на политическите действия.