🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Държавата ще плати 1.6 млн евро на Сакскобургготски за мораториума върху горите в Рила

Съдът в Страсбург се произнесе за обезщетението, след като държавата и царските наследници не се споразумяха по предишно негово решение

Симеон Сакскобургготски    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Съдът в Страсбург е уважил в пълен размер претенцията на Сакскобургготски.
  • Причината е, че близо 15 години държавата държи мораториума, без да предприема мерки да уреди въпроса със закон.
  • Той бе въведен в края 2009 г. по предложение на Яне Янев и с подкрепата на току-що дошлата на власт ГЕРБ.

Мораториумът, наложен през далечната 2008 г. върху експлоатацията на горите в Рила, реституирани на Симеон Сакскобургготски, ще струва на държавата точно 1 635 875 евро. Това е обезщетението, което Съдът по правата на човека в Страсбург определи да бъде изплатено от българските власти на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Борисова Хробок, за това че близо 15 години държи забраната върху експлоатацията с търговска цел на горите в Рила, без да предприема никакви мерки да уреди въпроса със закон - с каквото условие беше гласуван този мораториум.

Съдът в Страсбург е уважил в пълен размер претенцията на Сакскобургготски за загубите, които е претърпял поради забраната да осъществява сеч и експлоатация на горите, базирана на пропуснатите ползи от планирания и нереализиран дърводобив. (Решението вижте тук)

"Това е поредното обезщетение за политическо безхаберие, което ще платим заради продължаващ повече от 13 години на един напълно безсмислен мораториум", коментира за "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев, адвокат на Сакскобургготски и сестра му пред Съда в Страсбург (вижте по-долу).

Мораториумът върху експлоатацията и разпореждането с царските имоти беше наложен през декември 2009 г. с решение на парламента по предложение на Яне Янев и с подкрепата на ГЕРБ, която току-що бе дошла на власт. Според решението забраната обхваща всякакви действия на разпореждане с имоти и движими вещи, възстановени или дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III. Изрично е записано, че мораториумът ще продължи, докато не бъде приет специален закон за уреждането на имуществото на царските наследници. Работата по такъв закон обаче никога не е започвала, а всички институции отказваха да отговарят на въпроси по тази тема.

Всъщност мораториумът още в самото начало беше определян като безсмислен, защото по това време държавата вече беше завела дела, с които да си иска обратно "царските" имоти и беше наложила обезпечение върху тези дела. Той беше политическа демонстрация и си остана такава, защото държавата не пожела да реши въпроса със закон. В началото властите започнаха да водят дела за царските имоти поотделно и да ги печелят, след това обаче тихомълком започнаха да отстъпват от позиции, смениха адвокатския екип, а любопитна завера на състав на Върховния касационен съд и на Конституционния съд (КС) произведе ново интересно решение на КС, с което той обърна дотогавашната си практика и даде основание и на съдилищата да си сменят практиката по царските дела.

Делото за царските гори в Рила обаче все още е на първа инстанция в Софийския окръжен съд - повече от 10 години съдът не се произнася.

Сакскобургготски и сестра му през годините заведоха три дела пред съда в Страсбург срещу опитите на държавата да си запази имотите, но загуби по всички претенции, с изключение на оплакването за мораториума. През септември 2021 г. Съдът в Страсбург осъди България заради наложения през декември 2008 г. уж временен мораториум, но не по отношение на всичките имоти, а само заради продължителната забрана да се ползват рилските гори, т.е. да се търгува с дървесината от тях.

ЕСПЧ даде на държавата и Сакскобургготски 6-месечен срок да се споразумеят за справедливо обезщетение, но такова споразумение не беше сключено. Нещо повече, и след решението през 2021 г. властите не направиха нищо, за да отменят поне мораториума и така да минимизират щетите. Институциите продължиха да отказват всякакви коментари по темата. Така се стигна до днешното решение на Страсбург, което всъщност е само за определяне на обезщетението като резултат от предишното решение.

Политическо безхаберие - така адв. Михаил Екимджиев определя поведението на българските власти по тази тема. "Това е поредно обезщетение, което ще платим за политическо безхаберие, тъй като в продължение на повече от 13 години е наложен един абсолютно безсмислен мораториум върху ползването и експлоатацията на царските имоти, въпреки че държавата е гарантирала интересите си чрез налагане на обезпечителни мерки - забрана на сеч и експлоатация на горите в заведеното от нея дело срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му. Повече от 10 години това дело е пред първа инстанция, без да има решение. Скандално е, че българската държава не реагира чрез отмяна на противоправния мораториум дори след като с основното решение от 2021 г. ЕСПЧ категорично прие, че мораториумът нарушава права по конвенцията", коментира адвокат Михаил Екимджиев.

Лютви Местан осъди държавата заради глоба за агитация на турски език

С друго решение от вторник по делото "Местан срещу България" ЕСПЧ прие, че българската държава е нарушила правото на свободно изразяване на мнение спрямо бившия лидер на ДПС Лютви Местан, на когото през 2013 г. му е била наложена глоба от 500 лв. заради агитация на турски език по време на предизборен митинг. По това време Местан е председател на ДПС и кандидат за народен представител.

Съдът отбелязва, че българският Изборен кодекс налага абсолютна забрана за използването на всеки език, различен от официалния български език в предизборната кампания. Санкцията за нарушаване на тази разпоредба е глоба от 200 до 2000 лв. В решението се сочи, че сред изследваните законодателства на 37 държави членки на Съвета на Европа, само в Украйна и България има абсолютна забрана да се говори на майчин език по време на предизборни срещи.

Съдът подчерта значението на плурализма, толерантността и защитата на малцинствата в едно демократично общество, като уважението към малцинствата не отслабва демокрациите, а може само да ги направи по-силни. Според ЕСПЧ забраната в българския закон не съответства на настоятелна специална нужда и не е пропорционална на легитимните цели, посочени в член 10 от Конвенцията (право на изразяване).

Местан ще получи обезщетение от 1200 евро за неимуществени вреди.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    deeron avatar :-|
    Бай Стоен

    И тоя дойде, видя и победи.

    Нередност?
Нов коментар