© Юлия Лазарова
Главният прокурор Иван Гешев е поискал да бъде изслушан при закрити врата.
Главният прокурор Иван Гешев поиска да бъде изслушан на закрито заседание в Народното събрание във връзка с досъдебни производства за корупция по високите етажи на властта и търговия с влияние. Това съобщиха от пресцентъра на прокуратурата с уточнението, че той е изпратил писмо до председателя на 49-ото Народно събрание Росен Желязков с искане да бъде изслушан от народните представители.
В писмото е посочил, че искането му е по повод конкретни досъдебни производства, свързани с корупция по високите етажи на властта и търговия с влияние.
Изслушването е поискано на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, посочват от пресцентъра на прокуратурата и уточняват, че този текст на правилника предвижда обсъждане с народните представители на дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително при възникнали затруднения в осъществяване на функциите им.
Какво и кога иска Гешев
Главният прокурор посочва, че изслушването следва да се проведе при закрити врата предвид съдържаща се в досъдебните производства чувствителна информация.
В писмото се подчертава, че защитата на независимостта на съдебната власт е неразривно свързана с прозрачността и сътрудничеството с другите власти. Откритият диалог би спомогнал за утвърждаване на европейските стандарти с цел гарантиране на стабилност и справедливост за обществото, посочва Иван Гешев.
Съобщението от прокуратурата идва няколко часа след като главният прокурор се отказа от решението, което обяви в късните часове в четвъртък, да направи обръщение към нацията по БНТ и няколко часа след като депутатът от ДПС Делян Пеевски обяви, че се обсъжда с промени в конституцията изцяло да бъде премахната фигурата на главния прокурор.
"Обсъждахме с господин Иванов (съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов - бел. ред.) да премахнем фигурата на главния прокурор като цяло, да я няма в новата конституция", обяви Пеевски в парламента по-рано днес.
Какво (не) може Гешев
Съобщението от прокуратурата оставя впечатление, че Иван Гешев иска да бъде изслушан в пленарната зала "по конкретни досъдебни производства, свързани с корупция по високите етажи на властта и търговия с влияние" и се позовава на чл. 26 от правилника на Народното събрание.
В искането и аргументацията на Гешев има обаче поне две противоречия. Първото е, че според чл. 26 от правилника главният прокурор може да бъде изслушан в парламентарната правна комисия, но не е и в пленарната зала. Източник от Народното събрание потвърди пред "Дневник", че за целта трябва председателят на правната комисия (Стою Стоев от "Продължаваме промяната - Демократична България") да включи точка за това в дневния ред, който пък да бъде одобрен от мнозинството от депутатите в комисията (поне 12 от 22-ма народни представители).
Този ред за изслушване на главния прокурор в правна комисия беше въведен за първи път в 45-отото Народно събрание, през 2021 г. Но тогава Гешев дори го оспори пред Конституционния съд, обясняваше на депутатите, че не може да отговори на въпросите, по които го викат и твърдеше за "трайна практика на Конституционния съд, която изключва осъществяването на парламентарен контрол върху работата на конкретни магистрати и по неприключили дела".
Оттук идва и второто противоречие в искането и поведението на главния прокурор. Той споменава, че иска да говори по конкретни досъдебни производства, но досега винаги се е позовал, че не може да го прави по основно две причини:
- че няма разрешение за това от наблюдаващия прокурор
- че е противоконституционно
В правилника на Народното събрание, който се основава на конституцията, пише (чл. 87 и чл. 88), че пленарната зала може да изслушва главния прокурор по годишни доклади, но и по "други доклади" по смисъла на чл. 84, т. 16 от конституцията.
В тълкувателно решение на Конституционния съд от 2017 г., в което се разглежда тъкмо какъв е обхватът на "и други доклади", се посочва, че:
Пред "Дневник" доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, коментира, че, когато инициативата за изслушване идва от прокуратурата, Наказателно-процесуалният кодекс го допуска, ако има съгласие от наблюдаващия прокурор. Тя обяснява, че преценката за това кога да се осъществи изслушването е на народните представители: или през председателя на правната комисия (ако е в този формат), или през председателя на парламента (ако е в пленарната зала).
Виж видео 
