© Юлия Лазарова
ДПС откри реалния конституционен дебат. И всяко друго предложение вече ще се сравнява с вече оповестените идеи.
Както в предишни "къси" парламенти, така и в 49-ото Народно събрание, сред постоянните комисии се формира и комисия по конституционни въпроси. И ако в предишното 48-о събрание имаше само четири заседания, а в 46-ото и 47-ото събрания комисията беше по конституционни и правни въпроси, като темата за промени в конституцията имаше само политически аспекти, сега има реален шанс да се проведе и юридизиран разговор, а и да се внесе проект на закон за изменение и допълнение на основния закон.
Формалният повод е публикуваният на 8 юни "проект" на ДПС. Според чл. 154, ал. 1 от конституцията правото на инициатива за изменението и допълнението й от действащо Народно събрание принадлежи на една четвърт от народните представители (т.е. 60 депутати) и на президента. Движението в изминалите дни предложи свикване и на Велико Народно събрание, но поради други доминиращи теми тази идея потъна в информационния поток (искане за отстраняване на главния прокурор, формиране на парламентарно подкрепено правителство). Интересът на ДПС към конституционната ревизия изглежда категоричен. Тази теза се подсилва и от рокадата в членството на г-н Делян Пеевски в Комисията по конституционни въпроси и от негови изявления по този повод.
Идеята за свикване на Велико Народно събрание е за влизане в информационните потоци. Не е такава целта на оповестения "проект". Депутатите от Движението нямат достатъчно народни представители (парламентарната им група е от 36 народни представители), но по категоричен начин заявиха апетит да лидират конституционния разговор.
Мудността на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) да внесат проект (имат 63 депутати) и дезинтересирането на ГЕРБ-СДС (имат 69 депутати) отвориха широк терен за изяви на ДПС. Въпреки заявения правителствен приоритет - "да реализира вече уточнената законодателна програма, включително конституционната реформа за съдебна реформа" (изрично в програмната декларация бяха посочени разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два органа и радикална промяна в структурата на прокуратурата) и заявката на г-н Атанас Славов - министър на правосъдието за извършване на "конституционна реформа" ("Единственият шанс този парламент да оцелее политически и правителството да остане на власт е да се извърши конституционна реформа"), нямаше предварително реално усилие при формиране на правителството на 6 юни (проект или конкретни предложения за обхвата на промените извън две интервюта на г-н Христо Иванов).
Конституционният дебат ще се структурира около предложенията на ДПС. Какво прави впечатление в оповестения "проект"?
Предложенията се отнасят до Глава "Съдебна власт" и достъпа до Конституционния съд. В текста няма изрично нови редакции на чл. 65, ал. 1 (относно изискванията за кандидатите за народни представители) и чл. 110 (относно изискванията за членовете на правителството), за допускане на двойно гражданство, въпреки прессъобщението на сайта на Движението. (Темата заслужава отделно внимание.)
Предметът на направените предложения е така подготвен, че конституционната ревизия да бъде осъществена от действащо Народно събрание. Техният обхват има за цел да има промяна, която нито е радикална, нито съвпада със заявките на ПП-ДБ.
Разширяването на достъпа до конституционната юрисдикция не е част от "съдебната реформа". Оспорването на конституционосъобразността на актовете на Народното събрание, които засягат основни права и свободи на човека и гражданина е важна стъпка за укрепване на правовата държава, но без сериозен филтър за допустимост на исканията и последващ ангажимент на Народното събрание да се съобразява с решенията на Конституционния съд, конституционната жалба ще е поредния половинчат правен инструмент.
Може би затова, ДПС предлагат косвено сезиране през състав на Върховния касационен съд (ВКС) или Върховния административен съд (ВАС), пред който има висящ правен спор. В този смисъл предложената редакция за нова разпоредба на чл. 150, ал. 5 е излишна, защото подобно правомощие има в съществуващата втора алинея на същия член. Въпрос на дискусия е дали само състав на ВКС или ВАС по искане на граждани може да се обърне към конституционната юрисдикция или такава възможност следва да имат и по-долу стоящи съдилища. При гаранции, разбира се, че няма да се шиканира във висящо съдебно производство.
Най-многобройни са предложенията за промени относно съдебната власт. Предлаганите идеи се свеждат до само формално създаване на два нови органа вместо съществуващите към момента колегии и нови органи (вместо Пленум на ВСС - Висш съвет на магистратурата и вместо Инспекторат към ВСС - Инспекторат на съдебната власт). Правомощията на колегиите стават правомощия на съветите, а тези на Пленума - на Висшия съвет и на Инспектората към ВСС - на Инспектората на съдебната власт. Има идеи за промени в съставите на съветите, като няма членове по право, а само избираеми членове. В Съвета на съдиите 7 се избират пряко на регионален принцип (въз основа на териториално представителство) от съдиите и шестима от Народното събрание.
Така може да се предполага, че от всеки апелативен съдебен район ще има по един пряко избран представител (те са пет - София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново) и от двете върховни съдилища. Извън високите професионални и нравствени качества и 15 години юридически стаж, няма други предложени изисквания, т.е. ЗСВ ще постави евентуално други допълнителни критерии. Идентично е предложението и за Съвета на прокурорите - 6 се избират пряко от прокурорите въз основа на териториален принцип, един следовател и шестима от Народното събрание.
Засягат се и конституционните правомощия на главния прокурор. Предлага се да отпадне надзорът за законност, който главния прокурор осъществява върху дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2 от Конституцията). Това е част от съществуващия проблем (повишаване на формалната и неформалната власт на главния прокурор в прокуратурата). Важно е в Комисията по конституционни въпроси да се проведе дебат за общото правомощие на прокуратурата да следи за законността и какъв е обхвата на правомощието (чл. 127, т. 5 от Конституцията) да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове (повишаване на формалната и неформалната власт на прокуратурата в управлението и в обществото).
Косвено чрез предложението за създаване на нова трета по ред алинея в чл. 126 се признава съществуването на сериозен проблем - колко са заместниците на главния прокурор. Предлага се да има заместници към ВКС (т.е. поне двама), заместник към ВАС и по разследването - директора на НСлС. Обичайно това не е изцяло публична информация, но дали е за извеждане на конституционно ниво? Не мисля.
Приетите на 2 юни 2023 г. промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), но все още необнародвани и "плачещи" за президентско вето, с които се "възстанови" независимостта на следствените органи от прокуратурата, се предлага да бъдат изведени и на конституционно ниво (след ревизията на чл. 128 от 2006 г.). От тези промени би имало смисъл, ако са в систематична връзка със съществуващите в момента правомощия на прокуратурата да следи за спазване на законността, като ръководи разследването по образувано наказателно производство и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане (чл. 127, т. 1 от конституцията) и може да извършва разследване (чл. 127, т. 2 от конституцията).
Основните проблеми на наказателното производство са три. Първият е в образуването на проверка или на наказателно производство - по твърдяно престъпление, дори да няма достатъчно данни за престъпление срещу "противници" (като основание пък за образуване на производство за гражданска конфискация пред антикорупционната комисия - КПКОНПИ). Едва ли решението се намира само в разделянето на Антикорупционната комисия на две и на даване на разследващи функции на служители в проектирания нов самостоятелен орган. Дебатът ще е по повод внесен от служебното правителство Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности (№ 49-302-01-16 от 13/04/2023 г.), но и по проектите на ПП-ДБ (Законопроект за противодействие на корупцията, № 49-354-01-13 от 26/04/2023 г.) и на ГЕРБ-СДС (Законопроект за противодействие на корупцията, № 49-354-01-62 от 02/06/2023 г.).
Вторият проблем е в отказ на образуване на производство от прокуратурата (извън ограничените случаи на образуване от полицията) въпреки наличието на данни за извършено престъпление (т. нар. чадър на прокуратурата). Усилие в тази посока беше допълнението в чл. 213 на НПК (нови алинеи - ал. 2-9, Обн., ДВ, бр. 48 от 02/06/2023 г.) и въведения съдебен контрол за отказ да се образува досъдебно производство по определени престъпления от НК.
Третият проблем, и най-съществен, е кой събира доказателства в полза на повдигане на обвинение от прокуратурата. Разпределението на компетентността по разследване е в основата на издържащи обвинения пред съда и осъдителни присъди. Принципният дебат е за повече разследващи органи или пък ограничаване на възможността прокуратурата също да може да събира доказателства? Този дебат трябва да предшества обявяването на независимостта на следствието от прокуратурата.
В "проекта" на ДПС има предложение за извеждане на конституционно ниво на процедура за търсене на наказателна отговорност на "тримата големи" в съдебната власт. По този начин продължава налагането на тезата, въпреки извеждането им от кадровите органи, че председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор имат еднакъв правен статус (назначаване и освобождаване, изисквания за заемане на длъжността) и чрез процедура за търсене на наказателна отговорност (нов чл. 132а, ал. ал. 1-4). Необходим е принципен дебат кое следва да е водещо при тримата висши магистрати - функциите на председателите на върховните съдилища (пръв сред равни съдии) и на главния прокурор (самостоятелен орган и представляващ единната прокуратура) или конституционния статус за назначаване / освобождаване по предложение на Пленума на ВСС (сега) или на Съвета на съдиите / респ. на прокурорите (в "проекта") на президента на републиката, без възможност за връщане.
Към предложенията за промени конституцията, подготвени от парламентарната група на ДПС, могат да бъдат отправени и други критични бележки, но чрез тях те откриха реалния конституционен дебат. И всяко друго предложение вече ще се сравнява /съизмерва с вече оповестените от Движението.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
