Коментар | Колко би струвала на българския данъкоплатец "покупка" на рафинерия в Бургас

Какъв би бил ефектът?

Какви биха били ефектите от прекратяването на концесията през призмата на международното инвестиционно право (МИП)? Основният източник в МИП са международните двустранни и многостранни инвестиционни споразумения (МИС). В момента България е страна по над 70, като не всички те са активни.

От своя страна рафинерията е един от най-големите работодатели и чуждестранни инвеститори в България, чиято крайна собственост без съмнение е на граждани на Руската федерация. Един от най-големите акционери, упражняващ пряк контрол върху pафинерията, е юридическото лице - швейцарското дружество LITASKO SA.

Поредица от прибързани и не докрай обмислени действия биха довели до въвличане на държавата в арбитражни производства за милиарди.

Всеки чуждестранен инвеститор, който има качеството на такъв съгласно приложимото МИС, има правото да иска правата му на такъв да не бъдат нарушавани. Това се изразява в стабилност на законодателството в страната, равноправно третиране, недискриминация и т.н. Тук идва и едно от най-важните, ако не и най-важното, право на чуждестранния инвеститор, а именно неговата инвестиция да не бъде предмет на принудително отчуждаване (expropriation). Такова право на защита се съдържа в Енергийната харта (Energy Charter Treaty), по която България и Швейцария са страни. (Eнергийната харта е международно споразумение, което установява многостранна рамка за трансгранично сътрудничество в енергийната индустрия, главно в тази за изкопаеми горива - бел. авт.). На практика това означава, че инвеститори на двете страни могат да се ползват от подобна защита.

Основните форми на принудителното отчуждаване са пряко и непряко, като и в двата случая инвеститорът губи правата върху своята инвестиция в полза на държавата. Случаите на пряко отчуждаване са доста редки и не изглежда да се стигне дотам в сюжета с рафинерията. Непрякото принудително отчуждаване обаче може да се "облече" в различни форми и действия на държавата. Такъв ефект може да се постигне при така наречената creeping expropriation, която представлява серия от действия на държавата, всяко от които само по себе си не представлява принудително отчуждаване, но взети в съвкупност, водят до такъв ефект. Друга характеристика на такъв тип принудително отчуждаване е постепенното лишаване на чуждестранния инвеститор от права, което води до намаляване на стойността на неговата инвестиция.

С внезапното отнемане на концесията на "Росенец" държавата изглежда да прави първа голяма стъпка в тази посока. В тази връзка е от съществено значение дали ще има последващи стъпки от нейна страна и какви ще са те. Поредица от прибързани и недокрай обмислени действия биха довели до въвличане на държавата в арбитражни производства за милиарди, които, ако бъдат загубени, в крайна сметка ще бъдат понесени от данъкоплатците.

Следва да се има предвид обаче, че "Росенец" е обект от значение за националната сигурност на страната и държавата има правото да упражнява своите "полицейски" правомощия върху пристанището. Ако тя упражнява свои суверенни права, за да защити държавни интереси, подобен ход би бил обоснован. Макар чуждестранните инвеститори да се ползват със широк набор от права, държавата винаги има основното право да защити своята национална сигурност и обществени интереси. Дори и да бъде оспорено от чуждестранен инвеститор, ако действията на държавата са добре обосновани, те следва да бъдат уважени при евентуален спор.

Вземането на внезапни и недобре обосновани решения от страна на държавата би породило сериозни притеснения у бъдещи големи чуждестранни инвеститори.

Последствия за бизнеса

Освен очевидния ефект върху "Лукойл" предприемането на непряко принудително отчуждаване от страна на държавата би имало неблагоприятен ефект върху бизнес климата в страната, защото ще го направи непредвидим и несигурен. Бързите действия и вземането на внезапни и недобре обосновани съществени икономически решения, без съответния анализ, биха породили сериозни притеснения у бъдещи големи чуждестранни инвеститори.

Допълнително подобни действия биха довели до огромни загуби за хазната, пряко засягащи българския данъкоплатец.

В този смисъл, вместо да провежда "риболовна експедиция", държавата следва внимателно да обмисли и задълбочено да анализира своите последващи стъпки. Трябва да се отчетат евентуалните рискове и потенциалният ефект, който биха могли да породят, през призмата на действащото право и ангажиментите, произтичащи от международните договори, по които България е страна.