Транспортният коридор на войната минава през България

Пътните и железопътните връзки най-накрая ще свържат региона, вместо да го разделят

И тримата премиери осъдиха, както нападенията в Израел, така и продължаващата вече втора година руска инвазия в Украйна. Чолаку спомена, че все по-често Русия напада инфраструктурата в Украйна на около 50-100 от румънската граница. "Трябва да намерим обща стратегия в рамките на НАТО, за да избягваме подобни атаки", каза той. "Заедно ще можем да променим скоростта, на която се случват нещата. Не трябва да изпускаме възможности - разходите, свързани с войната ни засягат всички е необходимо да да си осигурим услуги, достъп до енергия, която да е възможно най-евтина за региона", добави на свой ред Мицотакис.

Естествено е това да се случи чрез изграждането на качествена инфраструктура. Основен акцент в разговорите бе регионалната свързаност и по-конкретно проектът за коридор от Солун през Кавала, Александруполис, Бургас и Варна до Констанца с възможност за удължаване към Молдова, както и още съвместни инициативи. Този коридор е ключов и от военностратегическа гледна точка, тъй като би позволил бързо пренасяне на военна техника от Гърция и Турция (съответно техните пристанища) към Румъния, където може да е евентуална точка на конфликт с Русия, ако войната срещу Украйна се разрасне.

"Обсъдихме развитието на югоизточния европейски регион по отношение на енергийната, транспортната и дигиталната свързаност, което има връзка със случващото се в Украйна и Израел. Европа повече не може да си позволи да бъде разединена, да няма пътища, които да свързват съседните държави, да няма енергийна свързаност и по този начин да се оказва зависима от външни фактори", заяви премиерът Николай Денков. Той подчерта, че на региона е нужен подход, за да достигне по-развитите страни, но и да бъде пример за развиващите се извън ЕС.

Румъния също може да се похвали с усилия в тази посока. Румънското правителство одобри проект за модернизиране на пристанището в град Констанца през септември, който възлиза на 300 млн. евро. Средствата идват от Европейския съюз, като крайната дата за изпълнение е 2026 г. Премиерът Йон-Марчел Чолаку подчерта важната роля, която страната му оказва след началото на руската война срещу Украйна за пренос на стоки и приемане на бежанци. Той обърна внимание на нуждата от подобряване на транспортната свързаност с България чрез трети мост над Дунав при Русе и удълбочаване коритото на реката (част от програмата Fast Danube). Чолаку спомена и че се очаква скорошно пускане на ферибота Русе - Гюргево, както и ще могат да се обмислят още допълнителни гранични пунктове, каквито вече се отварят на границата с Украйна. Транспортната еврокомисарка Адина Вълян добави от своя страна, че Европейският съюз финансира подобни начинания, както и изграждането на паркинги и буферни зони (проблем, който отдавна стои от българската страна на Дунава).

Коридорът от Румъния, през България към Гърция и Турция е ключов и от военностратегическа гледна точка, тъй като би позволил бързо пренасяне на военна техника, ако войната срещу Украйна се разрасне Източник: Министерския съвет

На този фон България бе скромна в заявките си. Страната ни има една от най-слабо развитите жп мрежи и е далеч от изпълнение на европейските транспортни цели за свързаност. След началото на руската война срещу Украйна Румъния успя да пренасочи почти всички украински товари със зърно през страната, докато България не реагира - не модернизира и не разшири навреме варненското пристанище. Еврокомисарката Адина Вълян все пак обяви, че в Европейската комисия вече е предложена ревизия на основните трансевропейски коридори (т.нар ТЕН-Т мрежа) и включването в нея на нов коридор - от Балтийско, през Черно до Егейско море, който да включва и България. "Моята мечта е също така Букурещ, София и Атина да имат високоскоростни връзки", добави Вълян.

Енергийната сигурност може да бъде осигурена от Югоизток

В връзка с усилията на ЕС за намаляване на зависимостта от руски горива, енергийната карта на Европа се променя изключително бързо през последната година. От изказванията на министър председателите в тази посока, като че ли най-силни бяха заявките на гръцкия премиер Мицотакис. "Обсъдихме решаващото значение на нашето сътрудничество в рамките на НАТО, както и развитието на проекта за петролопровод между България и Гърция", каза министър председателят на Гърция Кириакос Мицотакис.

Той добави, че Гърция има амбиция да играе централна роля в енергийната свързаност не само между двете съседни държави, но и да гарантира енергийната сигурност на цяла Източна Европа (включително преноса на горива до Молдова. "Скоро ще бъде открит и плаващия терминал в Александруполис, искаме да превърнем целия регион в център на свързаност и пренос на зелена енергия", каза още Мицотакис, като предупреди, че това е свързано с развитието на електропреносната мрежа в съседните държави.

Гърция също е пристъпила към стратегия за развитие на пристанищата си (Игуменица и Солун), за да стане транзитен център в Югоизточна Европа. Засега няма да се пристъпи към концесия на пристанище Александруполис, а ще опита да го развива сама, като търси възможности за износ на украинско зърно от там.

Лидерите си обещаха регулярни срещи до края на годината - този път в Атина или Букурещ

Няма как да пазим входа на ЕС, ако не сме в Шенген

Очаквано румънския премиер, който за разлика от България, има доста по-агресивна политика спрямо блокадата за Шенген, повдигна болезнената за страната му тема за Шенген. "В момента Румъния изпълнява всички технически изисквания вече повече от десет години. Усилията, които полага България в последно време да приключи всички отворени дела по отношение на правовата държава, вече са приключени. Комисията също признава това и се надяваме, че в следващия период бихме могли да обсъждаме практически както с комисията, така и с Европейския парламент, но и между двете страни, които участват", каза Йон-Марчел Чолаку.

Заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас изрази надежда до края на годината да бъде взето положително решение за членство на България и Румъния в Шенген: "И двете държави са постигнали значителен напредък що се отнася до миграционния натиск, но също така са тествани и веригите на доставки в Европа. Затова аз се надявам, даже съм убеден, че до края на годината ще можем да вземем положително решение за Шенген и всички работим активно за постигане на тази цел." Той добави, че още същия следобед отива във Виена, за да се срещне австрийския канцлер Карл Нехамер и "стиска палци" за положителен напредък. Според Маргаритис Схинас това би подобрило контрола над външните граници на ЕС, както и колективната сигурност на съюза.

За първи път и гръцкия премиер Мицотакис изрази твърда позиция, че Гърция има интерес този въпрос да бъде решен, защото това засяга както стокообмена между двете страни, така има и важна роля за туризма в страната му. "Ще се опитам да се аргументирам пред моите колеги, които още имат съмнения", изрази готовност Мицотакис.

На въпрос дали България и Румъния вече обсъждат последващи действия при евентуален нов отказ за Шенген (включително на заканите на Чолаку за дела в Съда на ЕС или искане на компенсации за пропуснати ползи за бизнеса), и двамата премиери увериха, че към момента работят за постигане на положително решение до края на годината, но ако има нужда, ще обсъдят допълнително как да постъпят.