Шест икономически центъра концентрират 70% от производството в България
В повечето от тях водеща роля има преработващата промишленост, а около София - търговията и ИТ секторът, показва анализ на Института за пазарна икономика
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Шестте най-големи икономически центъра в страната, заформени около София и областните градове Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас, концентрират 70% от националното производство. Това показва анализ на Института за пазарна икономика "Икономическите центрове в България". На картата на страната обаче се открояват още 10 по-малки подобни икономически двигателя, които концентрират в себе си производствена активност и са притегателна сила за работници от близките до тях населени места, с които образуват своеобразни агломерации.
- Интервю | Икономическият министър: Индустриалните зони трябва да са профилирани
- Защо инвестициите ни заобикалят
Акцент в изследването е, че въпросните центрове не се ограничават от административно-териториалното делене на България, а свързаните помежду си общини често надхвърлят пределите на дадена област или район за планиране. Така анализът на практика очертава нови вътрешни граници в страната, които се основат изцяло на естествените икономически процеси.
Проучването стъпва на точни критерии и широк обхват от данни, включително такива от последното преброяване, отчети на предприятията, данни за инвестициите и заетостта. На тази база се очертават общо 16-те икономически зони, които събират в себе си около три четвърти от населението на страната и 80% от общата продукция, по данни към 2021 г.
"Считаме, че този анализ на центровете и подход на мисленето за широки инвестиционни и икономически зони може да служи за основа на отключване на допълнителен потенциал на регионалното развитие", заяви при представянето на изследването Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ. "Тук говорим за това къде е потенциалът - къде се получава партньорство, завихряне, какво го провокира и как да го направим на други места", обясни той целта на проекта.
Отвъд границите
Ядрата в откроените центрове, 29 на брой, са лидери по производство и открити работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. В тяхната периферия пък попадат общо 103 общини, които са тясно свързани икономически с някое от ядрата, включително чрез ежедневна трудова миграция. Прави впечатление, че спрямо предишното подобно изследване на института от 2017 г. икономическите центрове се разширяват и обхващат все повече общини.
Изтъкването на тези центрове обаче не означава, че останалата част от страната е "икономическа пустиня", подчертават анализаторите. Големи предприятия има например в района на Средногорието и Етрополе, но на тези места липсва икономическата свързаност и концентрацията, характерна за "центровете".
Взаимодействията между ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб икономически ядра, има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта, обясняват икономистите. Водещите центрове печелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитието на индустрия и логистика в широката периферия.
В повечето от най-големите икономически центрове водеща роля има преработващата промишленост. Изключение е зоната около столицата, където икономиката се доминира от търговията и ИТ сектора, както и тази около Стара Загора, където водеща е енергетиката. Регионът "Пловдив - Марица - Раковски" се откроява с най-голям ръст на добавената стойност за последното десетилетие - 113%. Като основни проблеми в повечето центрове обаче, особено в десетте по-малки, се очертава човешкият капитал - влошаваща се демография и проблеми с образованието и квалификацията.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.