Хора от планината: Три хижарски истории

Венци Златарев, който от 30 г. живее и работи "Иван Вазов" - първата частна хижа в Рила

Източник: личен архив

Личните търсения в измеренията на човешкия дух, както и любовта към природата и планината отвели Венци Златарев в хижа "Иван Вазов" през зимата на 1993 г. В средата на този септември се навършиха 30 години, откакто живее и работи там. Постепенно хижата, на кръстопътя между Седемте рилски езера, Мальовишкия дял с урдиния циркус и Рилския манастир, му става дом, а той - жител на планината.

"Хижарлъкът беше вторичен. Това е данъкът, който плащам, за да съм в планината, като неин жител", казва сега Венци. Натрупал е хижарски опит, с какъвто могат да се похвалят малко стопани на високопланински обекти. А хижа "Иван Вазов" вече и първата 100% частна хижа в Национален парк "Рила". За разлика от другите подобни обекти във високата планина, вече 30 години работи целогодишно.

"Ако не беше станала частна - стихиите отдавна да са я разрушили. И ако нямаше личен, дълбок и дългогодишен ангажимент тази хижа никога нямаше да е това което е в момента. Държавата нямаше нито административен, нито логистичен, нито човешки ресурс - за да я поддържа целогодишно и затова беше и принудена да я продаде", казва собственикът й. Като прави уговорката, че приватизацията не е универсално решение за всички хижи.

Почти десет години работил като доброволец в хижата - лятото вършел всички дейности по поддръжката ѝ и обслужването на туристите, зимата - бил нейн стопанин. Така имал свободата да общува със себе си и с природата. В трудните 90 години в България липсвали средства за поддържането на високопланинските бази, каквато е "Иван Вазов" (2300 м н.в.). Той изготвил програма за развитието ѝ и оглавил консорциум между държавното предприятие, принципал на хижата ("Профилактика, рехабилитация и отдих" към НОИ бел. ред.), и частна фирма. Предприятието участвало в консорциума с материалната база, а фирмата се ангажира да плаща аренда и да изпълнява одобрена инвестиционна програма.

Няколко години през пролетта, когато хижата е затрупана със сняг, работел в Обединеното кралство, за да финансира поддръжката и реновирането й. Обаче арендата била висока и не позволявала мащабни инвестиции. Така подел инициативата да купи хижата, и както казва, "настоятелно и непрестанно" убеждавал държавната институция в смисъла от това.

На търга имало подставено лице и цената отскочила 20 пъти над стартовата. За тази сума по онова време в София можели да купят осем-десет гарсониери. "Шегувам се, че това може би е най- успешната приватизационна сделка за държавата", казва той. За да вземе обекта се наложило да намери още двама инвеститори. С времето изплатил дяловете им и този септември вече е изчистил последните задължения. Сега хижата е първата частна сграда в Национален парк "Рила".

През годините, освен че погасявали дългове, не спирали и с ремонтните на хижата. Реновирали я почти изцяло. Като доставяли десетки тонове материали и оборудване с конски впрягове и "на ръце". Сега в плановете са реконструкция и цялостна подмяна на покрива и на бунгалата към хижата, за които вече имат разрешително от МОСВ.

Хижата не е свързана с централен ток и вода. Имат ВЕЦ , които са ползвали десет години, но вече е амортизиран и негоден за употреба. Възстановяването му е скъпо и за момента няма как да го подсигурят. Затова са изградили малка фотоволтаична система, която ще подсилват.

В някакъв период учредил и сдружение "Приятели на планината", което да създава и популяризира добри практики във високата планина, и да изгражда природозащитна култура в гостите и посетителите на НП "Рила". Анализирали добрите практики и разработили пилотен проект за хижа - еталон по отношение на захранването с алтернативни източници на енергия, третирането на отпадъци и управлението на входящите и изходящи води. Опитвали да намерят финансиране от различни фондове, но без успех. После хората от сдружението се пръснали да живеят и работят в чужбина и то постепенно затихнало. Той лично се отказал да търси спонсори и донори и се концентрирал върху дейности, които финансирали със собствени средства , както и от щедрите дарения на близки и приятели.

"Държавата нито помага, нито пречи", казва Венци с благодарност затова. Не се оплаква и от ограниченията в националния парк. Те действително са тежки, но пък парковата дирекция е адекватна - своевременно дава разрешения за ремонти, когато се налагат и са законосъобразно разписани. Смята обаче, че държавата е длъжник на хижите по отношение на осъвременяването на базата. И че новата управа на БТС трябва да впрегне усилия, за да осигури средства чрез проекти или чрез заеми, за да бъдат осъвременени амортизираните материални активи. "Ако не успее в това начинание - пазарът може да реши", казва той.

В обобщение - смята, че няма лесно и еднозначно решение на проблемите с хижите в защитените територии. За себе си знае, че оставя дом и бизнес на сина си, и ползата от това ще е за всички. За другите хижи - не може да каже кое е най-правилното решение. Очаква тепърва да се създадат истински ангажирани дружества и общности, които да намират адекватните решения.

Не се е отказал да превърнат хижа "Иван Вазов" в център за Екологична и духовна култура, а сградата - в пасивна високопланинска къща, която да се захранва със слънце и вода. Това би спестило и огромния труд по пренасянето с коне на дървата за огрев през зимата.

Мечтата на един млад хижар

След 10 години опити Антон Стефанов най-накрая си намира дом в Стара планина

null Източник: Facebook -

Антон Стефанов е турист и водач на групи в планината отдавна, а от началото на този юни стопанисва хижа "Хубавец" (980 м.нв.) в Стара планина. Не членува в нито един съюз, но от години търси подходящ обект и кандидаства за всяка свободна хижа. "Не се дават хижи, не че няма желаещи, дават се на определени хора, винаги има някой вътрешен човек", категоричен е Стефанов, като по думите му "БТС не помагат, а само вредят", защото поставят високи изисквания за инвестиции и гаранции, които "колко нормални хора в България, които искат да са хижари, могат да дадат".

Случайно попада на "Хубавец". "Аз не реших да взема хижата, тя реши да ме вземе. Бях кандидатствал за една друга хижа на същото туристическо дружество ("Васил Левски", Карлово), но те не ми я дадоха, защото съм много млад и нямам опит. След два месеца ми звъннаха, че тази хижа никой не я иска и ако искам, да я взема, защото е в много лошо състояние", разказва Стефанов. Оттогава работи без проблем с дружеството. "В момента след работата ми с доста туристически дружества мога да кажа, че може би това наистина е едно от най-добрите туристически дружества, наистина са успели да си запазят хижите", категоричен е Стефанов.

И в действителност - взима хижата под наем за 5+5 г., с отрязано парно, мухъл и с лоша слава сред туристите и за четири месеца я преобразява - с помощта на приятели и шепа доброволци хижата е пребоядисана, сложено е ново парно, а сега предстои да се изгради и нов ВЕЦ, тъй като старият е силно компрометиран. "Ако сложим тези 5 хил.лв. за нов генератор и бензин и 7-8 хил.лв., които съм дал за коне, инвестицията дотук е около 25 хил.лв.", обяснява хижарят. Надява се, че ще успее да смени дограмата или да направи изолация на сградата. Сигурност в дадените средства няма, категоричен е Стефанов, който само с тези първоначални инвестиции е изпълнил в голяма степен заложения в договора план. "Съгласно договора могат с 3-месечно предизвестие и мен да ме изгонят", казва той.

null Източник: Facebook -

Проблеми не липсват. Един от основните е достъпът. "Зависими сме от два коня, като такси е, плащаш си и носят, което е най-големият разход, а за да предлагаме качествена услуга, може само да се увеличи интензитета на идване на конете", обяснява той. Така, напр. за да смени всички 62 единични легла с матраци в хижата, той ще плати около 34 хил.лв., а транспортът до горе ще е около 35 хил.лв. "Проблемът е, че тези хижи са научени да работят на едни от най-ниските цени в България, а в същото време са най-трудно достъпни", смята той и въпреки че други го правят, той не може да си позволи да вдигне цената на нощувката (25 лв).

Хижата освен това е в национален парк и в резерват и има квота за дърва (15 кубика/година) и не могат да събират падналите в гората дървета. "На мен са ми дали осем тънки бора, но не са ми дали още разрешиение да ги отрежа, но с тях няма как да избутаме цяла година, това на всеки му е ясно, ще се справим някак", обяснява той.

Въпреки че по думите му се увеличават туристите-инфлуенсъри, които предпочитат популярните места, докато другите хижи западат, прогнозите му са оптимистични - хижата може да се самоиздържа, не от нощувки, а от храна и напитки предвид местоположението и туристите, които или само преминават оттам, или си правят еднодневни преходи. "Просто трябва да я разработим", казва Антон Стефанов.

Ново начало на "Грънчар"

Петър Кузмин и семейството му, които се връщат от Испания и стават хижари

Източник: Личен архив

"Имам адски много идеи, които искам да приложа, и желанието ми е от земята до небето", казва Петър Кузмин, 34 г., новият хижар на "Грънчар". Той и семейството му, което наскоро се е завърнало от Испания, са взели хижата миналия октомври от БТС, след като научили за обявата от позната.

Фамилията има стари сантименти към "Грънчар". Преди 34-35 години за два-три сезона бащата на Петър работел там, заедно с тогавашния хижар бай Васил. По това време хижата работела целогодишно. Петър си спомня как на три години и половина и с близо 40 градуса температура баща му го качил горе с моторна шейна (по пътя изпаднал от шейната и се връщали да го търсят). После баща му направил писта в снега от два метра и половина и за пръв път го качили на ски. За два дни всичко му минало. През лятото завели на "Грънчар" и 5-месечната му сестра. Така че, когато видели от обява, че се търсят наематели, не се колебали много и успели да се включат малко преди крайния срок, разказва Петър.

Сега цялото семейство работи там. Майката и бащата се върнали от Испания и са на хижата през седмицата. Сестра му напуснала работата в София и постоянно е там. А Петър и приятелката му, които през седмицата работят в компания с испански език в София (понякога по 12-13 часа на ден), в петък зареждат на "Метро" и се качват на хижата.

Договорът им за "Грънчар" е 10 годишен. За да го подпишат, предложили инвестиционен план, който предвижда за този период да вложат около 350-400 хил. лева в основната сграда (65 легла) и околните бунгала (11 и 4-5 липсващи).

Източник: Shutterstock

Хижата се оказала пред разруха. Когато Петър стъпил на пода в кухнята, кракът му затънал 50 см. Носили в раница бои и материали. Пребоядисали са я, сменили леглата, купили са ново спално бельо, предлагат храна. Дотук са инвестирали 109 хиляди лева.

Всичко обаче трябва да се подмени из основни, и постепенно го правят. Оказало се, че дори и каптажът, който е на 1.5 км нагоре в планината, също има нужда от ремонт.

Лятото са посрещали туристи, като най-голямата заетост на ден била 58-60 човека. По план ще започнат да реновират бунгалата след третата година, но и в момента има четири, в които са направили подобрения и отдават. Цената засега е запазена на 25 лева, възможно е догодина леко да я повишат.

Дали ще работят през зимата, зависи от това дали ще успеят да възстановят турбината, за да осигурят електричество. За късмет - на хижата се качил човекът, който преди 35 години я бил монтирал, и обещал съдествие. Ще купуват нов генератор. Предстои да се качи фирма, за да види възможностите за фотоволтаици. Петър смята, че хижата трябва да е подсигурена и с двете успоредно. Купили са АТВ, на което може да се слагат вериги, подготовили са сайт. Трябват камери и интернет - за всеки случаи. Като краен и най-скъп вариант мислят и за Starlink. Изобщо от три-четири месеца нямат и ден почивка.

Всичко си правят сами с помощ от приятели. Изобщо, Петър има отлични впечатления от хората, които среща в планината. За миналата зима например, били заредили хижата с дърва, консерви и храна, за да работи като заслон по правилата на БТС. След време по мейла го намерили група чешки туристи, които настоявали да преведат пари за нощувката и храната.

Надяват се, че инвестицията им ще започне да се възвръща на четвъртата-петата година. За да стане това, трябват фотоволтаици, ток и баня. Трябва и да се развие туризмът, който според Петър в България, работи на 10-15% от капацитета си. Хижата е на възлово място. Той мисли да привлече туристи от чужбина - например от Испания. С други хижари - 25 от тях имали среща на Мальовица, имат идея да направят маршрути. Иска да развива и детски училища, "за да излязат малко децата от виртуален свят, който става вече нездравословен". Надява се да "Грънчар" да стане целогодишна, както навремето, когато баща му бил хижар, защото иначе активният сезон там е само два-три месеца. Последната пряспа тази година "пробили" на 17 юни.