Министерството на правосъдието предлага правила за регулация на лобизма

Министерството на правосъдието предлага правила за регулация на лобизма

© Юлия Лазарова

Създаване на ясни правила за прозрачност на лобистката дейност, които да гарантират равнопоставеност в представителството на различните интереси - обществени, групови и частни, предлага Министерството на правосъдието.


За обществено обсъждане е публикувана Концепция за регулиране на лобистките дейности в България, която е в изпълнение на поетия ангажимент в процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за осигуряване на съответствие на националното законодателство с принципите за прозрачност и почтеност в лобирането, както и в изпълнение на мярка по Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщиха от ведомството.


Целта на концепцията е да дефинира предметния обхват на обществените отношения в областта на лобирането и да структурира предложения за промени в нормативната уредба, така че тези отношения да бъдат уредени трайно и прозрачно с установени правила.


Новият Доклад за върховенство на закона - ще каже ли Брюксел нещо, което още не знаем
Новият Доклад за върховенство на закона - ще каже ли Брюксел нещо, което още не знаем




"Наличието на стандарти и процедури, които гарантират прозрачност и отчетност при вземането на решения, са от съществено значение за укрепване на общественото доверие към публичната власт. Оповестяването на информация за ключови аспекти на комуникацията между държавни служители и лобисти е важен аспект на прозрачността в управлението. Подобно оповестяване дава възможност на гражданите да упражняват правото си на обществен контрол", се казва в концепцията.


Темата за лобизма неколкократно се повдига в България през последните 20 години, на четири пъти са внасяни и законодателни предложения в различни народни събрания.


Предлага се създаване на специален закон за лобизма


Предложението е да се изработи самостоятелен Закон за регулиране на лобистките дейности, за да се постигне трайно уреждане на обществените отношения в тази област. Другият вариант би бил това да стане с изменения в различни закони. Лобизмът ще се осъществява по занятие и срещу възнаграждение.


Под "лобистка дейност" ще се разбира всяка устна или писмена комуникация с лице на публична длъжност с цел упражняване на влияние при вземането на решения за съдържанието и действието на нормативните (законодателни и административни) актове или на общите административни актове, осъществявана в частна полза или в интерес на заинтересовани лица, чрез писменото й възлагане на лобисти. Правилото ще важи и за подготовката на законодателни актове на ЕС и на неговите институции.


"Лобист" ще е всяко лице, което извършва лобистка дейност по занятие или което възлага извършването на лобистка дейност, представляваща повече от 5% от извършваната от него дейност, включително чрез назначени служители, които да осъществяват лобистки дейности.


Главният прокурор поиска да има закон за лобизма
Главният прокурор поиска да има закон за лобизма

Адресати на лобистката дейност ще са Народното събрание и депутатите; президентът; Министерският съвет, министрите и членовете на политически кабинети; областните управители, кметовете и председателите на общински съвети. Те ще са задължени да регистрират всяка комуникация с лицата, осъществяващи лобистка дейност, както и да поддържат календар на срещите с лобистите и темите на обсъждане. Лобизмът ще е забранен за органите на съдебната власт и Конституционния съд, предлагат още от Министерството на правосъдието.


Предвижда се създаване на регистър на лобистите


Предвижда се и създаване на Регистър за прозрачност, в който ще се регистрират лицата, осъществяващи лобистка дейност, информация за тяхната дейност и разходваните средства за нея, съобщи още Министерството на правосъдието. В регистъра ще се отразява и наличието на "законодателен отпечатък", който ще проследява основните външни интервенции от началото до края на законодателния процес или при приемането и издаването на актовете. Данните в регистъра трябва да са в машинно четим формат и да са публично достъпни при спазване на изискванията за защита на информацията и на личните данни.


В концепцията се предлага председателят на Сметната палата да е органът, който ще е оправомощен да поддържа регистъра, да упражнява контрол и да налага санкции при нарушения. За нарушенията, извършени от субектите на лобиране и лобистка дейност, ще бъдат предвидени административни наказания, ако извършеното не е престъпление. При одобряване на концепцията ще започне конкретната работа по изготвяне на законодателни предложения.

Ключови думи към статията: