© Георги Кожухаров
Комисията по конституционни въпроси се събира на извънредно заседание и днес, за да обсъди промените в основния закон.
След продължило 6 часа извънредно заседание вчера (събота, 16 декември) и още един час днес (неделя, 17 декември) конституционната комисия в парламента обсъди и гласува всички текстове, внесени от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС на второ четене. Поправките в Конституцията бяха приети с минимални редакции след обсъждане с експертни и конституционалисти от обществения съвет. В следващите пет дни се очаква предложенията за поправки да влязат в пленарна зала за второ и трето, окончателно гласуване.
В края на заседанието председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) попита министъра на правосъдието Атанас Славов дали е доволен.
"Важното е българското общество да е доволно, нашите партньори и сътрудници, а ние да сме с усещането, че сме свършили важна обществена работа. Аз имам такова усещане. Това е пример за легитимно протекъл дебат с легитимно взети решения", заключи министър Славов.
"Дневник" проследи на живо обсъждането на предложенията за промени в основния закон и гласуването на текстовете. Заседанието от комисията гледайте във видеото.
© Георги Кожухаров
Настоящият състав на Висшия съдебен съвет бе конституиран на 3 октомври 2017 г., а мандатът му изтече на 3 октомври 2022 г.
Настоящият състав на Висш съдебен съвет (ВСС) ще продължи да действа поне още 9 месеца след приемането на промените в Конституцията с единственото ограничение да не може да назначава председатели на върховните съдилища и главен прокурор. Това приеха депутатите от комисията по конституционни въпроси в преходните и заключителни разпоредби на основния закон. Предложението е внесено от депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС
С преходните и заключителни разпоредби се определя срок от 6 месеца на Народното събрание да приеме законите, които се отнасят до прилагането на новите разпоредби на конституцията, а след това и още 3 месеца, в които действащият ВСС да продължи работата си.
Настоящият състав на Висшия съдебен съвет бе конституиран на 3 октомври 2017 г., а мандатът му изтече на 3 октомври 2022 г.
Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки" отправи въпроса защо е нужно да се дава толкова дълъг срок за действието на ВСС, който е с изтекъл мандат. По думите му общо поне 11 месеца ще отнеме избирането на нов ВСС, тъй като самата процедура за избор на нов състав на съвета трае минимум 3 месеца.
Величков обърна внимание и на това, че с преходните и заключителни разпоредби изпълняващият функциите главен прокурор ще бъде на поста повече от година без редовен мандат, а самият ВСС ще работи повече от 2 години с изтекъл мандат.
"Рисковете наистина са политически. Кой ще носи тази отговорност аз не знам, но за мен един тотално компрометиран състав на ВСС ще продължи повече от 2 години след мандата си работата и тя не е свързана само с избора на главен прокурор и председатели на върховни съдилища", добави още Величков.
Министърът на правосъдието Атанас Славов уточни, че в министерството на правосъдието през последните 6 месеца функционира работна група по изменения в Закона за съдебната власт в частта, посветена на конкурсите за магистратите, кадровото и дисциплинарното обезпечаване на съдебната власт. Тя приключва вече работа, но тепърва ще се занимава с имплементирането на законово ниво на предложените сега промени. По думите на Славов това ще стане след месец до месец и половина. След този период следва още един месец за обществени консултации, а след това е нужно време за оценка на въздействието и протичане на цялата административна процедура.
Процедурата най-рано може да приключи през март 2024 г., промените в ЗСВ да минат тогава през Министерския съвет и да влязат в Народното събрание за обсъждане.
"Не съм убеден, че Народното събрание ще може в кратък срок от половин-един месец да мине поправките в ЗСВ на съответните четения. От гледна точка на Министерството на правосъдието 6 месеца са един разумен срок, в който може този процес да приключи", обясни министър Славов.
Той припомни, че един от дискусионните въпроси във ВСС, който все още няма решение, е как да се избират новите членове на съвета. Славов припомни и че едното предложение е това да стане с нова система за гласуване, второто е с машинно гласуване, а третото - с бюлетини.
"Има открити въпроси. За да може да имаме легитимно проведени избори за нов състав на съдебния съвет, това е реалистичен срок", обобщи Славов.
Екатерина Захариева (ГЕРБ) посочи, че в момента, в който министърът е готов, депутатите ще разгледат в максимално кратък срок тези промени. "Това е максималният срок. Не искаме да поставяме министъра в ситуация, в която той да не може да изпълни конституционни срокове", обясни Захариева.
Главният прокурор ще утвърждава методически правила по предложение на върховната прокуратура
© Георги Кожухаров
Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура ще утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи.
Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон."
Това е финалната редакция на текста, който комисията по конституционни въпроси прие за методическите указания на главния прокурор. След обсъждането вчера комисията реши да отложи за днес гласуването заради нужда от допълнително обсъждане.
В събота предложението бе обсъждано дълго и подробно, като по време на дебата претърпя поредна редакция. Идеята е главният прокурор да утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебната фаза, но правилата да бъдат писани не еднолично от него, а от повече върховни прокурори. Освен това се предвижда тези указания да може да се атакуват пред съд.
Председателят на Върховния касационен съд и шефът на Сметната палата ще могат да са служебни премиери
© Юлия Лазарова
Без редакции и въпреки критиките от страна на експерти, конституционалисти и въпреки съображенията на министъра на правосъдието и становището на Върховния касационен съд комисията по конституционни въпроси прие на второ четене текста за кръга от лица, които могат да бъдат избирани и назначавани за служебен премиер от президента.
"Служебните премиери ще се избират измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", беше предложението, което не претърпя промяна и бе прието. Текстът бе гласуван с шест гласа "за", трима "против" и без "въздържал се".
В събота министър на правосъдието Атанас Славов коментира становище на Върховния касационен съд, с което изрично възразяват председателят на ВКС да е едно от лицата, измежду които да може да се избира служебен премиер. Славов каза, че приема аргументацията, че така по недопустим начин биха се смесили изпълнителна и съдебна власт. Преди началото на заседанието Надежда Йорданова ("Продължаваме промяната - Демократична България") обясни, че консенсусът се оформя около внесения текст между първо и второ четене, така че ще бъде подложено на гласуване това, което е предложено.
"Относно председателя на ВКС и председателя и заместник-председателя Сметната палата - към настоящия момент няма решение те да бъдат изключени от списъка", заяви Йорданова преди началото на заседанието на комисията, цитирана от БТА.
Тя добави, че още в самото начало на конституционния дебат са заявили, че използват гръцкия пример за това решение, тъй като то по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан и няма политически мандат.
© Велко Ангелов
Комисията по конституционни въпроси прие поправка на текстовете за работата на Народното събрание. Вчера не бе постигнат консенсус и се наложи вносителите да направят редакция.
"Считаме, че това е най-точната редакция, която гарантира непрекъсваемост на работата на Народното събрание" , коментира Надежда Йорданова.
"Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание", гласи финалният вариант на текста, който депутатите приеха на второ четене.
Единственият коментар по текста бе от Златан Златанов ("Възраждане"), който обяви, че е против всички поправки в този текст, включително и последната редакция.
© Георги Кожухаров
Комисията по конституционни въпроси заседава извънредно в събота и неделя за обсъждане на текстовете на второ четене.
Кой може да бъде избиран и назначаван за служебен премиер от президента е един от въпросите, които останаха отворени и без решение по време на дебата в събота заедно с това кога и как да се разпуска парламентът.
"Служебните премиери ще се избират измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", беше предложението.
В събота министър на правосъдието Атанас Славов коментира становище на Върховния касационен съд, с което изрично възразяват председателят на ВКС да е едно от лицата, измежду които да може да се избира служебен премиер. Славов каза, че приема аргументацията, че така по недопустим начин биха се смесили изпълнителна и съдебна власт.
След обсъждането вчера Комисията по конституционни въпроси реши да отложи за днес гласуването за методическите указания на главния прокурор заради нужда от допълнително обсъждане.
"Главният прокурор, по предложение на прокурорите от Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за дейността на прокурорите, следователите, указания по ред, определен в закон, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд". Това беше финалната, поне засега, редакция на текста за методическите указания на главния прокурор, които комисията по конституционни въпроси обмисляше дали да одобри по редакция на Екатерина Захариева.
Предложението бе обсъждано дълго и подробно като по време на дебата претърпя поредна редакция. Идеята е главният прокурор да утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебната фаза, но правилата да бъдат писани не еднолично от него, а от повече върховни прокурори. Освен това се предвижда тези указания да може да се атакуват пред съд.
За обсъждане и приемане остават и преходните и заключителни разпоредби.
