Таксите по гражданските дела са твърде високи

© Надежда Чипева, Капитал

Американската търговска камара в България представи на 17 януари Бяла книга за върховенството на закона - 2023. Юристи анализираха проблеми пред прилагане на антикорупционното законодателство, както и въпроси на българската правна система, с които членове на камарата пряко или непряко се сблъскват. Това е инициатива, с която Камарата предлага решения на належащи проблеми за подобрение на бизнес средата и инвестиционния климат у нас.

"Дневник" публикува резюмето на анализа на проблемите с държавните такси по граждански дела, представен от д-р Анастас Пунев, главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски". Заглавието и акцентите са на редакцията.

Текстовете на адв. Георги Атанасов и Андрей Янкулов можете да прочетете тук и тук.

Един от ключовите въпроси в ежедневната работа на съдебната власт е регулирането на държавните такси по граждански и търговски дела. Действащата нормативна уредба (чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, наричана по-нататък "Тарифата"), която предвижда събиране на такса в размер на 4 % от цената на даден иск, насрещен иск и иск на трето лице, но не по-малко от 50 лв., създава редица проблеми.

Проблемите включват, но не се изчерпват с факта, че таксите се плащат предварително в пълен размер като условие за започване на процеса като цяло, кумулирането им с всички останали разходи в тежест на ищеца и сравняването им с други дължими такси и разноски.

Освен това, въпреки че съдебната функция на държавата е установена като услуга, за която се дължи съответна такса, размерът на таксата се определя с оглед на материалния интерес на спора, а не на съдържанието на получената съдебна услуга. Въпреки това размерът от 4% е несравним с други често плащани държавни такси.

Често срещано погрешно схващане е, че средствата, събрани от държавни такси, постъпват в бюджета на съдебната власт и служат за поддържане на ефективното изпълнение на съдебната функция на държавата. В действителност всички приходи влизат в държавния бюджет, а допълнителните приходи от държавни такси остават неразпределени през следващата година. В резултат на това приходите от държавни такси не служат за подобряване на функционирането на системата.

Сравнителният правен анализ показва, че няма нито една европейска държава, в която държавната такса да е уредена по подобен начин като в България. Пропорционалните такси по принцип са изключение. Дори в държавите, които са ги въвели, те не са в размер на 4% и определянето им е по-гъвкаво. В Германия, която е най-близка до българската система като начин на определяне на държавните такси, е налице сложна смесена система. Всяко увеличение на цената на иска води до достигане на определени прагове, при които таксата става проста.

Освен това България е пример за една от малкото държави, в които адвокатските разноски не са по-високи от съдебните разноски. Практиката на ЕСПЧ също поставя под въпрос настоящата уредба на Тарифата. Такъв пример са делата Станков срещу България и Михалков срещу България.

В съдебната практика се наблюдават и други незаконосъобразни и тревожни тенденции. Те налагат да се обмисли промяна на правната рамка. Така например внасянето на държавна такса е условие за редовността на всеки иск. Освен това съгласно чл. 70, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, когато оценката представлява трудност към момента на подаване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, което може да доведе до злоупотреби.

Аргументът в полза на таксите, основан на предотвратяването на подаването на твърде много неоснователни искове, също се оказа несъстоятелен. Съществуват няколко съвсем различни правни норми, които биха могли да се приложат за ограничаване на недобросъвестните искове, като например въвеждането на обезпечение на разходите, платими в полза на ответника.

Препоръки

За да се преодолеят предизвикателствата на настоящата правна уредба на държавните такси, следва да се разгледат редица възможни решения. Примери за това са преминаването от пропорционални към прости такси или поне намаляването на таксите като процент (напр. 1 или 2 %) и горна граница, както и предвиждането на повече възможности за освобождаване от задължението за плащане на държавни такси. Други идеи включват такси, които да станат дължими само след приключване на делото или само за част от съдебните инстанции, включително прогресивно увеличение според инстанцията. Това би насърчило по-рядкото обжалване на правилни решения. Друга възможност е съдът да има право да разпределя отговорността за разноските според комплексни критерии, а не само според изхода на делото.

В определени случаи може да се предвиди разширена процедура за частично възстановяване на държавната такса. Може да се обмисли и частично освобождаване от държавна такса, както и възможността юридически лица да се възползват от тази облекчена процедура.

Накрая, предотвратяването на злоупотребата с процесуални права би спомогнало за намаляване на държавните такси, без това да се отрази неблагоприятно на процеса.