© Надежда Чипева, Капитал
Американската търговска камара в България ще представи Бяла книга за за върховенството на закона 2023 . Събитието ще се проведе на 17.01.2024 г. в пресклуба на Българска телеграфна агенция от 10 до 11 ч. Това е инициатива, с която Камарата дава конкретни решения за решаване на належащите проблеми за подобрение на бизнес средата и инвестиционният климат у нас.
"Дневник" публикува част от резюмето на доклада, написана от адвокат Георги Атанасов, съдружник в адвокатска кантора "Доковска, Атанасов и съдружници". Текстът е предоставен от Американската търговска камара. Заглавието е на редакцията.
Докладът е разработен в търсене на причините за неуспеха да постигне своите цели българското антикорупционно законодателство относно конфискацията на имущество на лица, извършили престъпления. Очертани са и рисковете за инвеститорите в недвижими имоти в България от гледна точка на правния режим на отговорността за конфискация.
Правният режим за защита на частната собственост в държавата до 2009 г. беше сравнително добре изграден, пълен и последователен. Това обаче се отнасяше само за защитата на частната собственост от посегателства от страна на физически и юридически лица.
Ситуацията беше различна, когато ставаше въпрос за защита на частната собственост от незаконни или полузаконни действия на държавата и нейните органи.
Закони за конфискация в България и тяхното предназначение
Действащият правен режим в България не отговаря на изискванията всяко ограничение на правото на собственост да съответства на законна цел да е пропорционално на тази цел.
Идеята за въвеждане на нетърпимост към организираната престъпност и корупцията е опорочена.
Тя се превърна в противоконституционен правен режим за преследване и санкциониране на лица, които никога не са извършили престъпление или друго нарушение и чието имущество е придобито напълно законно. Законите, които въвеждат режима на конфискация - Законът за отнемане на незаконно придобито имущество (2012 г.) и Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (2018 г.),
страдат от очевидни недостатъци. Те добавят нов вид отговорност "конфискация" към правилата за наказателна, административна, дисциплинарна и гражданска отговорност. Българските национални закони за конфискация не са насочени срещу престъпници и корумпирани държавни служители, а срещу лица, които са собственици на "незаконно придобито имущество".
Последното е понятие, което само по себе си няма значение, и съдържанието му е въпрос на тълкуване от страна на правоприлагащите органи и съда.
Законите за конфискация в България представляват съвкупност от правни решения, които са напълно несъвместими с българския национален правов ред, с принципите на правовата държава и европейското правно пространство и с правилата за защита на правото на свободно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ. Така например тежестта на доказване на произхода на вещта или на произхода на средствата за нейното придобиване е задължение на собственика за пълно и главно доказване съгласно българското гражданско процесуално право (доказване извън всякакво съмнение). Следователно
Една от двете прикрити цели на законите за конфискация е отнемането на имущество без установен произход. Тази цел също има своето предназначение - конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. Така нечие имущество може да бъде конфискувано по неписана правна презумпция, т.е. въз основа на предположението, че то е придобито от престъпление.
Друга неформулирана, но много осезаема правна презумпция е, че ако дадено лице има склонност към извършване на престъпления и не може да се установи друго, то неговото имущество е формирано от предишна неустановена престъпна дейност, която не може да бъде разследвана и доказана. Границите на допустимото доказване и доказателствените средства, с които разполага собственикът в рамките на гражданското процесуално право, също са проблематични.
Негативните последици от невъзможността да се докаже в съда по безспорен начин основанието и произхода на имуществото или начина на придобиването му са изцяло за сметка на собственика на имуществото.
Сравнение между режимите на "гражданска конфискация" в САЩ и България
За целите на доклада е уместно да се сравнят най-важните елементи на режима на "гражданска конфискация" в САЩ и в България. Страните в производството по гражданска конфискация в САЩ са прокуратурата и съответното имущество, докато по българското право те са държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) и собственикът на имуществото, за което се твърди, че е незаконно придобито. В САЩ не могат да бъдат отнемани несъществуващи имуществени права, тяхната парична стойност или имущество с равностойна стойност.
Двата режима се различават и по това, че в САЩ доказателствената тежест за доказване на връзката на вещта с престъплението е на прокурора, докато в България тежестта за доказване на произхода и законността ѝ е на собственика на вещта. Други основни различия между двата режима са свързани с отношението между наказателното и гражданското производство и правните възможности за паралелни производства.
Заключение
Законодателството за конфискация, въведено след 2009 г. от правителството в България, няма правен аналог в страните от ЕС или в друга държава с конституционна система.
Правото на собственост не се ползва с адекватни средства за защита, които да позволят на лицата ефективно да упражняват правата си в производството по конфискация. За съжаление, промените на правителството от 2021 г. насам не оказаха необходимото въздействие върху съществуващото законодателство за конфискацията. Въпреки някои изолирани опити, насочени към коригиране на съществуващата погрешна практика, и неудачните законодателни решения, въведени след 2009 г.,
Това означава, че последиците от режима на "отнемане на незаконно придобито имущество", включително тези, ограничаващи правото на защита на частната собственост, ще продължат да бъдат част от законодателството на страната още известно време. И несъмнено всички рискове, с които се сблъскват местните граждани и юридически лица, се отнасят в пълна степен и за активите на чуждестранните инвеститори.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
