Ощетените от незаконна конфискация се оказаха без възможност да търсят отговорност за това

Ощетените от незаконна конфискация се оказаха без възможност да търсят отговорност за това

© Анелия Николова

Гражданите и фирмите са лишени от правото да търсят обезщетение от незаконни съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), както и да търсят отговорност за вреди, причинени от дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Дотук се е стигнало след законодателен пропуск при приемането на новия антикорупционен закон.


След три дни гласуване на части: Нова комисия от трима души ще се бори с корупцията
След три дни гласуване на части: Нова комисия от трима души ще се бори с корупцията

Това съобщава "Сега", които се позовават на пуснат за обществено обсъждане проект за изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който този гаф да бъде поправен със задна дата. Срокът за обсъждане също е съкратен на 14 дни.




През октомври депутатите приеха нов закон за противодействие на корупцията, а текстовете, свързани с конфискацията, останаха и тепърва ще се изменят, но остана да действа Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ). Депутатите са записали текстове за отговорността в новия закон за противодействие на корупцията, но не са вкарали текст за това в закона за конфискацията и така няма вътрешен механизъм за обезщетяване на вредите от незаконно отнемане.


От Министерството на правосъдието, които предлагат изменението, посочват, че България може да има големи проблеми в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, ако грешката не бъде поправена своевременно. Към момента пред Европейския съд по правата на човека има осем висящи производства, касаещи отнемане на имущество, голямата част от тях - във фаза за решаване след двустранна размяна на становища. По част от вече решени дела съдът не присъжда имуществени обезщетения именно, заради поне доскоро съществуващия механизъм за търсене на отговорност. "При така очертаното положение с голяма степен на вероятност може да се очаква, че изходът от делата ще е неблагоприятен. Съществува голям риск Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) да се откаже от досегашната си практика да не присъжда имуществени вреди и да уважи поне частично (ако не изцяло) претенциите на жалбоподателите в този смисъл, които възлизат на огромни суми. Само по едно от висящите производства (делото "Солаков срещу България") цената на иска в националното производство е над 3.5 млн. лв.", пише в мотивите към промените.


"Не на последно място, с промените се утвърждава отдавна установеният принцип държавата да отговаря в пълнота за вредите, причинени от нейни органи, закрепен и в Конституцията, и се възстановява правото на гражданите и юридическите лица да търсят обезщетение за понесените от тях неблагоприятни последици във връзка с производствата по ЗОНПИ", посочват още авторите на измененията.