© audiovisual.ec.europa
Жертвите на домашно насилие може да кандидатстват и получават статут на бежанец. Това се разбира от решение на Съда на Европейския съюз по предюдициално запитване от България. Казусът е на туркиня от кюрдски произход, която търси международна закрила у нас, след като в Турция е била жертва на домашно насилие.
Делото е образувано след отказ на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да предостави международна закрила в България на жената. Затова и Административния съд София град, пред който жертвата обжалва отказа, отправя запитване до Съда дали насилието над жени, основано на пола, представлява основание за международна закрила и иска тълкуване на приложимата в областта на бежанското право Директива 2011/95/ЕС.
Съдът приема, че женският пол на лицето го причислява към определена социална група, но може да са налице и други обстоятелства, които да сформират социална група сред някои жени. Затова и "разпоредбите на тази директива, и по‑специално член 10, параграф 1, буква г) от нея, които определят изискванията за социална група трябва да се тълкуват в съответствие с Истанбулската конвенция. Съдът приема, че това трябва да е така, дори и от държавите, които не са ратифицирали документа. Сред тях е и България.
Съдът посочва, че насилието над жени, основано на пола, трябва да бъде признато като форма на преследване.
Важен момент в мотивите на съда е, че жени, които отказват да сключат принудителен брак също трябва да бъдат включени в кръга на лицата, които могат да търсят международна закрила, "когато поради такова поведение се стигматизират или излагат на неодобрение от заобикалящото ги общество, което води до социалното им изключване и до актове на насилие".Съдът приема, че когато дадена жена е изложена на реална опасност да бъде убита от член на нейното семейство или представител на общността, такова тежко посегателство трябва да бъде квалифицирано като "екзекуция" , а ако насилието спрямо нея няма за вероятна последица нейната смърт, такова посегателство следва да се квалифицира като "изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание".
Съдът посочва още два аргумента в мотивите си:
- когато кандидатът за международна закрила се страхува от преследване от някои от роднините на съпруга си, не е необходимо да се установи връзка между мотивите за преследване и действията. "По конкретното дело това би означавало, че за да се докаже преследването на молителката за международна закрила от член на семейството ѝ, е нужно единствено да бъде установена връзка между принадлежността ѝ към определена социална група и бездействието на държавата ѝ на произход в предприемането на мерки за осигуряване на нейната сигурност и безопасност", се разбира още от решението на съда.
- понятието тежки посегателства обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или да бъде заплашен от насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила"
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
