Пьотр Сташински, Gazeta Wyborcza: Трябват ни радикални методи за терапия на обществените медии

Важно е да се създаде система за финансиране на обществените медии, която е независима от тези, които създават тази система. Обикновено системата се създава от правителствата, които са склонни да влияят на медиите през пропаганда. Това е и парадоксът - тези, които създават системата за независимо финансиране, трябва да се откажат след това от влиянието си над медиите, за да се гарантира независимостта им.

Хората, които работят в частните медии, също могат да бъдат независими, но трябва да се внимава, защото издателите могат да бъдат подложени на търговски натиск от страна на рекламодатели или лобисти. В частните медии има нужда от етични стандарти, които да бъдат вътрешно спазвани от журналисти и редактори.

В обществените медии също има нужда от етични стандарти, които защитават независимостта им, но също и от регулации. Най-важно в обществената медиа е да има независимо финансиране, за да няма натиск от политически или търговски субекти.

След управлението на националистическата партия "Право и справедливост" (PiS) в Полша сега Доналд Туск иска да направи основни промени по отношение на обществените медии. Какво е мнението ви за тях - стъпка в правилната посока ли са или нов опит за превземане на медиите?

Има дискусии да се създаде нов медиен закон, който обхваща обществените медии. Например да се въведе задължителен абонамент за всички, които гледат, слушат и потребяват медиата, подобен на модела на BBC, като част от финансирането може да идва от правителството. Това също може да бъде изкушение за политиците, които да си кажат - ние финансираме медиата, така че ние имаме влияние над нея.

Преди това обаче PiS установи незаконни и противоконституционни институции в областта на медиите. - т.нар. Национален медиен съвет (National Media Counsil). Той не трябва да съществува. Той отне правомощията на Националния съвет на телевизионните доставчици (National Broadcasting Council) да назначава мениджмънта на обществената медиа TVP. Те лишиха една институция от основната й цел и смисъл на съществуване.

Освен това бившите управляващи си гарантираха абсолютно мнозинство в този Национален съвет на телевизионните доставчици, който е законен и конституционен. В него назначиха хора, които са лоялни към управляващите. И двете институции бяха изцяло управлявани от PiS, което е точно обратното на това, което трябва да бъдат регулаторите. Независимостта беше изцяло изчезнала. Това, което беше направено с обществената TVP, беше като в оруелски свят. PiS създаде алтернативна реалност за хората, които нямат достъп до друга информация, защото не са достатъчно образовани или защото не търсят друг източник на информация. Техните мозъци бяха промивани с години. Дори сега съветът, доминиран от лоялни към PiS членове, активно саботира новите мерки на правителството за промяна на обществените медии. Председателят на регулатора налага огромни глоби на независими медии, сред които радио TOK FM, което е собственост на издателя на Gazeta Wyborcza - Agora, и каналът TVN24, собственост на Warner Bros. Discovery.

Ако искаме да разрушим това, което предишните управляващи построиха, имаме нужда от нови начини, които не задължително трябва да бъдат законни при вече незаконен процес и закон. Трябват ни радикални методи за терапия. Когато искаш да премахнеш хора, които са създали система от лъжи и пропаганда, трябва да действаш, а не просто да седиш и да гледаш беззаконието да продължава, докато не приключи мандата на президента Анджей Дуда. Защото, ако сега се предложи нов медиен закон, който ще подобри медийната среда, е много вероятно президентът да наложи вето върху него. Не може да си позволим още година и половина да продължава тази ужасяваща пропаганда.

Беззаконието не може да се лекува със закон, който е незаконен и беше прокаран с одобрението на президента и бившето управляващо мнозинство. Трябва да се намерят начини да се премахне мениджмънтът на регулатора и на обществената медиа. Трябва да се използват легални трикове като ликвидиране или затваряне на компаниите зад обществените медии, за да се преструктурират. Аз одобрявам този трик, защото така могат да бъдат сменени хората, които не са журналисти или редактори, а пропагандисти. И така може да се наемат ликвидатори, които да назначат истински журналисти и редактори. Над 200 души бяха уволнени от TVP и полското радио с назначаването на новия мениджмънт.

В Gazeta Wyborcza наехме няколко души от TVP и полското радио след 2015 г. Сега те искат да се върнат в обществената медиа, което показва, че това, което прави сега правителството, е по-скоро добро, отколкото лошо. Изглежда, виждат бъдеще и етични стандарти. Идеята е да има медиен закон, който да гарантира независимост. Управляващите не трябва да имат никакво влияние върху обществената медиа.

И как ще се гарантира тази независимост, при положение че отново управляващите ще съставят медийния закон?

Първо трябва да се отървем от Национален медиен съвет, той просто не трябва да съществува. Имаме регулатора Национален съвет на телевизионните доставчици, който има две основни функции. Първо, да защитава медиите и плурализма и, второ, да назначава мениджмънта на обществените медии. И двете функции бяха опорочени през последните осем години.

Обсъжда се регулаторът, който да следи за независимостта на медиите, да бъде така структуриран, че да има представители от НПО, граждански движения, хора от академичната общност, Полската академия на науките, представители от организацията на артистите - продуценти, радио и др. Това би помогнало да се избегне натиск от конкретна институция или член на регулатора.

Ето ви един пример от България. Преди няколко месеца водещият от Българското национално радио (БНР) Петър Волгин, който от години е познат, че заема проруски позиции, направи интервю с руската посланичка в България Елеонора Митрофанова. След намесата на депутатa от ДПС Делян Пеевски ръководството на БНР взе решение да не излъчи интервюто. В подобна ситуация кое е по-важно - кой взима интервюто, кого каниш и на кого даваш трибуна за изява или какви въпроси задаваш?

Контекстът има голямо значение. Това интервю се случва по време на руската инвазия в Украйна, където Русия е агресор. В подобно интервю руският посланик ще разпространява руска пропаганда. Ако трябваше аз да реша като редактор, не бих разрешил проруски журналист да вземе такова интервю. То трябва да се проведе от професионалист, който е критичен и би задал важни въпроси, защото знаем, че руският посланик би говорил официални глупости и пропаганда.

Но като цяло не виждам никакъв смисъл да поканиш руския посланик за интервю. Защо трябва да се прави? Той ще допринесе ли с важна информация по отношение на случващото се? Не, защото ние познаваме руската пропаганда. Нямаме нужда от нея. Ако ще се говори с някого, това трябва да бъдат политически, военни експерти, международни дипломати, те могат да допринесат с контекстуално мнение. Ние вече знаем каква е позицията на руския посланик, той разпространява опорките на Путин. Тези глупости са навсякъде в руските медии.

Обществените медии не трябва да канят руския посланик, за да говори от името на путинска Русия, която убива хора. Обществените медии трябва да информират гражданите и за целта трябва да предоставят достоверна информация.

Ние също имахме подобен казус. Когато започна войната в Украйна, една от полските частни медии, която беше спонсорирана от държавни компании и такива, свързани с представители на PiS, направи много дълго интервю с руския посланик в Полша. Без изненади, той повтаряше пропагандни тези за руската инвазия.

Как медиите могат да гарантират плурализъм, когато много често в редакциите работят журналисти и редактори с подобни възгледи и разбирания и хора с еднакви или много подобни социални кръгове?

Не е странно да работиш с хора с подобни разбирания. Хората са склонни да общуват с други подобни на тях хора. Що се отнася до редакциите, е същото, важното е да се спазват етичните стандарти и базисните принципи на професията. Плурализмът се постига на по-голям мащаб, не е необходимо да имаш пълен плурализъм в редакцията. Няма нужда от фашисти журналисти или крайни националисти. Ако имам фашисти в редакцията, ще ги уволня. Не може да бъдеш фундаменталист в плурализма на една редакция.

Плурализмът се постига на по-широко медийно ниво. Имаме националистическа медиа, която подкрепя бившата управляваща партия и се опитва да оцелее, въпреки че остана без държавните пари за реклама, имаме и фашистка медиа. Имаме и социалните мрежи, където всеки може да каже каквото пожелае. В по-големия контекст има плурализъм, но няма нужда да имаш фашисти в редакцията. Ако искаш да се информираш от фашисти - има откъде. Ако трябва да имаш всички гледни точки в редакцията с цел да създадеш плурализъм, това е грешка, няма нужда от това.

Има полемика в журналистиката дали една медиа трябва да бъде обективна или балансирана. Кое избирате вие?

Няма обективност, това е невъзможно, това е утопия. Ние не сме микрофони, ние сме хора с разум и ценности. Ако решим да публикуваме нещо, ние събираме информация, даваме контекста и се опитваме да бъдем достоверни. Медиите са в основата на демокрацията, те трябва да я защитават, в противен случай няма как да съществуват. Не може да имаш изцяло обективни медии, невъзможно е. Може да имаш етични стандарти.

Работя от 30 години като журналист и редактор. Моята работа е първо да селектирам информацията и после да я приоритизирам. Селектирането се случва на базата на ценности за това кое мислиш, че е важно. Не всяка информация, която знаеш, я публикуваш. Мисленето е част от работата, а мисленето ти не може да е обективно. Затова обективността в новините е утопия. После идва йерархията. Слагаш дадена новина на първа страница, а друга - по-малко важна - по-назад. Как го правиш - мислейки, защото разбираш аудиторията, контекста, мислиш за държавата ти, за информирането на хората, които един ден ще гласуват на избори и са част от обществения живот.

Какво според вас е решението за справяне с фалшивите новини? Може ли закон за фалшивите новини да бъде работеща мярка?

Няма алтернативни факти - фактите са си факти и истината си е истина и няма нищо по средата. В The Economist имаше много добро обяснение - ядрото на дезинформацията е полуистината, представена като истина и най-вече предизвикваща съмнение. Ако има достатъчно съмнение, истината ще бъде въпрос на мнение. Не на факт, а на мнение. Това правят руснаците, това е пропагандата - да вмени достатъчно съмнение в обществото и накрая да не вярваш на никого. И накрая хората започват да мислят, че най-много могат да се доверят на тези с най-голяма власт.

Не вярвам в ефективността на законите за фалшивите новини. Те съществуват от хиляди години. Сега проблемът е, че могат да бъдат разпространени бързо и ефективно благодарение на социалните мрежи. Закон срещу фалшивите новини може много лесно да бъде използван срещу достоверните новини. Вярвам в професионалните стандарти на журналистите и проверката на фактите. Голяма част от нашата работа в момента е проверка на фактите. Има много неправителствени организации като Bellingcat и международни журналистически асоциации, които също правят проверка на фактите. Този вид спонтанен професионален начин да устоиш на фалшивите новини е по-ефективен от закони, които се пишат от управляващите.

Медийната грамотност и формирането на критично мислене също са начини за филтриране на фалшивата информация.

Медийната грамотност е много важна. Има растящ академичен интерес в посока на медийната грамотност. Проблемът с интернет обаче е огромен. Срещам хора, които казват "намерих нещо в интернет". Какво означава това? Какво е "в интернет"? Това е като кофа, пълна с боклук. Всичко може да има в интернет. Човек трябва да може да се предпази от това да бъде подведен и излъган. Не може да намериш нещо в интернет. Трябва да намериш достоверен източник. Нищо не е изцяло достоверно, но ако използваш когнитивните си сили, може контекстуално да разбереш кой източник е достоверен. Wikipedia винаги ли е достоверен източник? Не. Но заради плуралистичното редакционно съдържание и общност от хора, които пишат и поправят, достоверността на информация се контролира. Сигурен съм, че може да намерите някои по-добри описания в Wikipedia, отколкото в Encyclopedia Britannica, защото повече хора са ангажирани с това.

Медиите обаче не могат да бъдат много полезни по отношение на медийната грамотност. Това е сфера повече за академици, фондации и асоциации. Защото, ако си медиа, която обучава по медийна грамотност, ще бъдеш пристрастен и заподозрян в користни цели.

От години сте в медийния бизнес, кой беше най-мрачният период за медиите според вас?

Разбира се, комунистическият период. През 1980 г. започна движението "Солидарност" в Полша и аз бях част от него. След много големи протести срещу комунистическия режим дойде военното положение в Полша, хората бяха вкарвани в затвора, аз включително бях в затвора. След известно време бях пуснат и станах част от демократичната опозиция, наречена Samizdat, като работих в ъндърграунд медиите.

Това беше най-мрачният период, но в моите героични представи тогава това беше най-добрият период, защото знаех кой е врагът и всичко беше много ясно. След това станах част от Gazeta Wyborcza, където работя вече 30 години.

После дойдоха PiS и започна цялата тази пропаганда, която беше дори по-лоша от комунистическия период. Абсолютно ужасна, такова нещо не бях виждал. Омразата към опозицията, алтернативните факти, ежедневни лъжи от сутрин до вечер, атакувайки всички. Повтаряйки едни и същи лъжи множество пъти, ги превърнаха да изглеждат истина. Това беше най-ужасният момент в моята кариера. Но все пак независимите медии можеха да съществуват. Определяха ни като неполски медии и множество SLAPP дела бяха започнати срещу нас, но оцеляхме. Да оцелееш в тези мрачни времена е истинско удоволствие, доволни сме, че успяхме.