ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 София, 11.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегии на ВАС , в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: | | | | ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ | | ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ: | МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ | | | | | | ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: | | | | | ВАНЯ АНЧЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ТАТЯНА ХИНОВА
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
БИСЕРКА ЦАНЕВА
МАРИО ДИМИТРОВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
| | ЧЛЕНОВЕ: | | | | | ДИАНА ДОБРЕВА
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ДИАНА ГЪРБАТОВА
АННА ДИМИТРОВА
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
РУМЯНА БОРИСОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ДОНКА ЧАКЪРОВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ТОДОР ПЕТКОВ
ЛЮБОМИРА МОТОВА
МИРА РАЙЧЕВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
СВЕТЛАНА БОРИСОВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
МАДЛЕН ПЕТРОВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
КАЛИНА АРНАУДОВА
МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
МАРИЯ РАДЕВА
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
РУМЯНА ЛИЛОВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
МАРТИН АВРАМОВ
ВЕСЕЛА АНДОНОВА
РОСИЦА ДРАГАНОВА
ЮЛИЯ РАЕВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
ЛОЗАН ПАНОВ
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
ХРИСТО КОЙЧЕВ
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
ЕМИЛ ДИМИТРОВ
ЛЮБКА ПЕТРОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
БРАНИМИРА МИТУШЕВА
ТИНКА КОСЕВА
ТАНЯ ДАМЯНОВА
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
СТАНИМИР ХРИСТОВ
ЮЛИЯН КИРОВ
ПОЛИНА БОГДАНОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
ПОЛИНА ЯКИМОВА
КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
НЕЛИ ДОНЧЕВА
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
МАРИЯ ТОДОРОВА
РАДОСТИН РАДКОВ
ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
РУМЕН ЙОСИФОВ
МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
ИВА КЕЧЕВА
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
КРЕМЕНА БОРИСОВА
СТЕФАН СТАНЧЕВ
ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА
| | | | | | при секретар | Зорница Божкова | и с участието | | на прокурора | | разгледа | | тълкувателно дело 3/2023 г. | | | докладвано от съдията | ТОДОР ТОДОРОВ, НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ | | | Производство по чл. 125 от Закона за съдебната власт. Председателят на Върховния административен съд е сезирал колегиите на съда за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „За повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), необходимо ли е да са изминали три години от предходното повишаване в ранг?“ Тълкуването на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ се налага поради възникнала противоречива съдебна практика от съдебни състави на Върховния административен съд. Едни приемат, че за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 ЗСВ не е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване. В тези случаи е без правно значение това, че магистратът не е прослужил поне три години от настъпила промяна, свързана с предходно повишаване в ранг, понеже това основание не е измежду посочените изчерпателно от закона. Втората група съдебни състави на Върховния административен съд приемат, че за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 ЗСВ е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг. Изискуемият тригодишен стаж и при повторно повишаване на място в по-горен ранг не е обусловено от механично придобиване на определен период от време, а съдържа в себе си предполагаемото за кариерното израстване на магистратите наличие на съответните знания и опит за по-високата длъжност. Разпоредбата на чл. 234 ЗСВ се намира в глава Девета, раздел VII от закона, озаглавен „Рангове. Повишаване на място. Старшинство.“ Тя има следното съдържание: Повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 ЗСВ юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. За нуждите на езиковото и систематичното тълкуване на разпоредбата е необходимо да изясним съдържанието на правните понятия „съответна длъжност“, „приравнена длъжност“, „приравнен ранг“. Под „съответна длъжност” по смисъла на чл. 234 ЗСВ се разбира длъжността, спрямо чийто съответстващ ранг по правилата на чл. 164 ЗСВ - за длъжностите на съдии, прокурори и следователи, и на чл. 233, ал. 1 ЗСВ – за възходящите рангове, се извършва повишаването на място в по-горен ранг. Под „приравнена длъжност” по смисъла на чл. 234 ЗСВ се разбира длъжността, която има нормативно признат по-висок ранг от ранга на заеманата длъжност, т.е. имат се предвид хипотезите на чл. 233, ал. 2 ЗСВ. Според тази разпоредба, на съдиите в Софийски градски съд, Административен съд - София–град, Административен съд - София-област е признат ранг на съдия в апелативен съд, а на съдиите от Районен съд София – ранг на съдия в окръжен съд. Този ранг е признат по силата на специалната разпоредба на чл. 233, ал. 2 ЗСВ и представлява „приравнен ранг” по смисъла на чл. 234 ЗСВ, тъй като рангът „съдия в апелативен съд” не е съответен на заеманата длъжност на съдия в административен или окръжен съд, каквито са Административен съд - София–град, Софийски градски съд, Административен съд - София–област. Аналогично е значението на посочените понятия и за системата на прокуратурата и следствието. Разпоредбата на чл. 234 ЗСВ урежда предоставена и гарантирана от закона възможност за професионално и кариерно развитие на магистратите. По аргумент от чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСВ при повишаване на място в по-горен ранг съответният магистрат не осъществява функции по правосъдие реално в по-високия по степен съд, прокуратура или следствени органи. Повишаването на съдия, прокурор или следовател на място в по-горен ранг, съгласно чл. 234 ЗСВ, е предвидено като възможност при изпълнението на три кумулативни предпоставки: 1) при получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране; 2) ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и 3) има необходимия съгласно чл. 164 ЗСВ юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Съгласно чл. 235 ЗСВ повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател, диференцирани в разпоредбите на чл. 233 ЗСВ, съгласно които в ал. 1 възходящите рангове за съдия са: съдия в окръжен съд; съдия в апелативен съд; съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, а според ал. 2, съдиите в Софийски градски съд, Административния съд - София–град и Административен съд - София–област са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в Районен съд град София са с ранг на съдия в окръжен съд. Заемането на длъжност в съдебната система се осъществява с назначаването на същата с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, което от своя страна може да е първоначално назначаване, повишаване в длъжност или преместване (по правилата, разписани в глава десета, раздели І, ІІ и ІІа ЗСВ) и с встъпването на магистрата в длъжността, на която е назначен. Изискуемите по чл. 234 ЗСВ най-малко три години, прослужени на съответната или приравнена длъжност, започват да текат от датата, на която съдията, прокурорът или следователят е получил по-високия ранг. Изискването за най-малко три години, прослужени на съответната или приравнена длъжност, се прилага и когато рангът на съдията е придобит при условията на чл. 234 ЗСВ, т.е. когато вече има едно повишаване на място в ранг. Условието магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години е относимо както при преценката дали магистратът да бъде повишен на място за първи път в ранг, така и при последващо повишаване на място. Нормалното кариерно развитие, заложено в закона, е съдиите, съответно прокурорите и следователите, да се повишават в длъжност и да получават и ранг за съответната длъжност. Институтът по чл. 234 ЗСВ неслучайно се нарича повишаване на място в ранг, т.е. магистратът стои на място, но поради прослужен период от време, за който при нормалното упражняване на професията се предполага, че той е придобил нови знания, умения и опит в дейността по правораздаване, въпреки че е на по-ниска длъжност, той може да придобие ранга на по-високата длъжност предвид тези новопридобити умения. Трябва обаче да е ясно, че повишаването в по-горен ранг не е защото някой има юридически стаж с определена продължителност, а защото зад този юридически стаж стоят в еквивалентна зависимост придобити знания и умения в професията. Изискуемият тригодишен стаж и при повторно повишаване на място в по-горен ранг не е обусловено от механично придобиване на определен период от време, а съдържа в себе си имплицитно предполагаемото за кариерното израстване на магистратите наличие на съответните знания и опит за по-високата длъжност. Тази оценка на професионалните качества на магистрата е ясно диференцирана от повишаването в длъжност. Последното става след конкурс и допълнителна оценка на професионалните качества. В рамките на систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ във връзка с разпоредбите за атестирането, както и във връзка с разпоредбата на чл. 303, ал. 2, т. 3 ЗСВ за предсрочно повишаване в ранг, ясно се очертава хипотезата на правната норма, включваща изискването за новопридобит 3-годишен юридически стаж след последния получен ранг. Ако бъде игнорирано това изискване, тогава предвиденото от законодателя поощрение за предсрочно повишаване в ранг би се обезсмислило. Възможността за придобиване на нов ранг на място за срок по-рано от три години от предходния би могло да се реализира единствено в хипотезата на чл. 303, ал. 2, т. 3 ЗСВ – предсрочно повишаване в ранг като поощрение. По изложените съображения Общото събрание на Върховния административен съд – първа и втора колегии, Р Е Ш И : За повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 от Закона за съдебната власт е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг.
| | | Вярно с оригинала, | | | | ПРЕДСЕДАТЕЛ: | /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
| | ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ: | /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ | | | | | | ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: | | | | /п/ ВАНЯ АНЧЕВА ...............
/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА ...............
/п/ ТАТЯНА ХИНОВА ...............
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА ...............
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА ...............
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ ...............
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА ...............
| | ЧЛЕНОВЕ: | | | | /п/ ДИАНА ДОБРЕВА ...............
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА ...............
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ...............
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА ...............
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ...............
/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА ...............
/п/ АННА ДИМИТРОВА ...............
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА ...............
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ...............
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА ...............
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА ...............
/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ...............
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ...............
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА ...............
/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА ...............
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ ...............
/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА ...............
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ ...............
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА ...............
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА ...............
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА ...............
/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА ...............
/п/ ТОДОР ПЕТКОВ ...............
/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА ...............
/п/ МИРА РАЙЧЕВА ...............
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ...............
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ...............
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА ...............
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА ...............
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ ...............
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ...............
/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА ...............
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ...............
/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА ...............
/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ ...............
/п/ АГЛИКА АДАМОВА ...............
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ...............
/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ...............
/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА ...............
/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ...............
/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА ...............
/п/ МАРИЯ РАДЕВА ...............
/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ ...............
/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА ...............
/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА ...............
/п/ МАРТИН АВРАМОВ ...............
/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА ...............
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА ...............
/п/ ЮЛИЯ РАЕВА ...............
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ...............
/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ...............
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ ...............
/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН ...............
/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ...............
/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ ...............
/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА ...............
/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ ...............
/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА ...............
/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА ...............
/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА ...............
/п/ ТИНКА КОСЕВА ...............
/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА ...............
/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА ...............
/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА ...............
/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ ...............
/п/ ЮЛИЯН КИРОВ ...............
/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА ...............
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА ...............
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА ...............
/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА ...............
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА ...............
/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ ...............
/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА ...............
/п/ РАДОСТИН РАДКОВ ...............
/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА ...............
/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ ...............
/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА ...............
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ ...............
/п/ ИВА КЕЧЕВА ...............
/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ ...............
/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА ...............
/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ ...............
/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА ...............
|
Особено мнение от съдия Николай Гунчев, към което се присъединяват съдиите: Любомир Гайдов, Йовка Дражева, Даниела Мавродиева, Христо Койчев, Десислава Стоева.
На основание чл. 47 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от Общото събрание на съдиите от първа или втора колегия на Върховния административен съд и от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд, изразяваме нашето становище за неправилност на решението, с което се приема, че за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 от Закона за съдебната власт е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг. Съдебната практика на Върховния административен съд е противоречива, като са формирани две становища по поставения въпрос. Според първото становище за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 от Закона за съдебната власт не е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг. Приема се, че в тези случаи е без правно значение това, че магистратът не е прослужил поне три години от настъпила промяна, свързана с предходно повишаване в ранг, понеже това основание не е измежду основанията, посочени изчерпателно в нормата на чл. 234 от ЗСВ за прослужено време на съответна или приравнена длъжност. В тази разпоредба няма изискване за повишаване на място в следващ възходящ ранг като способ за кариерно развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите в съдебната система, магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност с придобития ранг не по-малко от три години. Притежаваният ранг не е длъжност по смисъла на чл. 163 от ЗСВ. Разпоредбата на чл. 235 от ЗСВ, която регламентира, че повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател, е във връзка с чл. 233 от ЗСВ, определящ възходящите рангове. Категорично това становище е застъпено от съдебния състав, постановил Решение № 420 от 16.01.2023 г. по адм. д. № 7076/2022 г., VI отд. на ВАС, като аргументи в посока на това становище са изложени и в Решение № 14089 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 10909/2017 г., петчленен състав на ВАС, и Решение № 9118 от 11.07.2017 г. по адм. д. № 3589/2017 г., VI отд. на ВАС. Според второто становище за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 от Закона за съдебната власт е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг. Изискването за най-малко три години, прослужени на съответната или приравнена длъжност, се прилага и когато рангът на съдията е придобит при условията на чл. 234 от ЗСВ, т. е. когато вече има едно повишаване на място в ранг. Условието магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години е относимо както при преценката дали магистратът да бъде повишен на място за първи път в ранг, така и при последващо повишаване на място. След като прослужи при този ранг нови, най-малко три години, може да бъде повишен в следващия по-висок ранг. В този смисъл са: Решение № 3181 от 23.03.2015 г. по адм. д. № 500/2015 г., VI отд. на ВАС; Решение № 8128 от 13.06.2014 г. по адм. д. № 15213/2013 г., VI отд. на ВАС; Решение № 15470 от 23.11.2011 г. по адм. д. № 7067/2011 г., VII отд. на BAC, оставено в сила с Решение № 4573 от 29.03.2012 г. по адм. д. № 1521/2012 г., петчленен състав на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ, в актуалната ѝ редакция (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Разпоредбата на чл. 235 от същия закон регламентира, че повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател. Правото на магистрата на повишаване на място в по-горен ранг, уредено в чл. 234 от Закона за съдебната власт, възниква при наличие на определени в закона предпоставки. След изменението на чл. 234 от ЗСВ през 2016 г. е премахнато условието за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, както и изискването атестацията да е периодична. Буквалният прочит на актуалната редакция на разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ сочи, че в същата се съдържат три кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател: 1. получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране; 2. да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и 3. да има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Анализът на нормата води до извод, че в нея не е посочено наличието на тригодишен период от прослужено време от предходното повишаване в ранг като условие за повишаване на място в по-горен ранг. Изчерпателното посочване на основанията не дава възможност за разширяването им по аналогия. Липсва като изискване за повишаване на място в следващ възходящ ранг магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност с придобития по-горен ранг най-малко три години. Липсата на такъв обективен критерий не може да бъде преодоляна чрез разширителното тълкуване на разпоредбата, предвид липсата на празнота в закона и изчерпателността на нормативната уредба. В Закона за съдебната власт последователно са разграничени институтите на повишаване в длъжност и повишаване в по-горен ранг, както и процедурите и предпоставките за съответното повишаване. Един от предвидените в разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ обективни критерии е магистратите да са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години. Заемането на магистратска длъжност се осъществява с назначаването, повишаването или преместването с влязло в сила решение на съответната колегия на ВСС и с встъпване в длъжността в съответния орган на съдебната власт. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗСВ понятието повишаване в длъжност представлява преминаване на по-висока по степен длъжност в същия по вид орган на съдебната власт. Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност или на равна по степен длъжност (чл. 191, ал. 1 от ЗСВ). За разлика от повишаването в по-горен ранг, повишаването в длъжност предполага провеждането на конкурсна процедура. При провеждането на конкурса за повишаване в длъжност конкурсната комисия взема предвид резултатите от последното атестиране (чл. 192, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ и чл. 39, ал. 1 вр. чл. 40а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт). При повишаването в длъжност обаче липсва изискване за наличие на положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране. Атестацията представлява обективна оценка на професионалните, деловите и нравствените качества на съдия, прокурор и следовател, проявени при изпълнение на заеманата от него длъжност (чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд и чл. 5 от Наредба № 3 от 23 февруари 2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници). Предмет на атестирането са квалификацията, достиженията, професионалната компетентност (професионалната пригодност по Наредба № 2) на магистратите и спазването на правилата за етично поведение. Съгласно дадените с двете наредби определения квалификацията е съвкупност от придобитите професионални знания, умения и лични способности на атестирания. Достиженията са персоналните качествени и количествени резултати, постигнати от атестирания в практическата му дейност. Професионалната компетентност (професионалната пригодност) е специфичната квалификация за конкретно определена длъжност. Комплексната оценка от атестирането представлява словесно обобщение на квалификацията, достиженията и професионалната компетентност на съответния магистрат. Много добра оценка се формира при констатирано "много добро изпълнение на работата", което на свой ред означава, че атестираният системно изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността, и притежава много добра (отлична по Наредба № 2) квалификация, достижения и професионална компетентност (пригодност) за съответната длъжност по чл. 163 от Закона за съдебната власт. Включването на изискването за наличие на максималната степен на положителна атестационна оценка (както и предвид добавената с измененията на разпоредбата през 2016 г. предпоставка за наличие на необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг) като задължително условие за повишаване в по-горен ранг обезпечава в достатъчна степен притежаваните от магистрата квалификация, достижения и професионална компетентност (професионална пригодност) за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг, което би лишило от смисъл евентуалното изискване (каквото липсва в закона) за наличие на тригодишен период от прослужено време на длъжността от предходното повишаване в ранг. В Закона за съдебната власт липсва легална дефиниция на понятието „ранг“ във връзка с ранговете на магистратите. Съгласно чл. 349, ал. 1 от ЗСВ по отношение на съдебните служители рангът е определен като израз на равнището на професионална квалификация. Сходна дефиниция е дадена в чл. 73, ал. 1 от Закона за държавния служител, съгласно която рангът е израз на професионална квалификация, като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността. Определение за професионална квалификация се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на Закона за професионалното образование и обучение (и няколко подзаконови нормативни акта), съгласно което това е квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупността от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения. Тъй като същото е по смисъла на този закон за целите на настоящото тълкуване, следва да бъдат ползвани относимите понятия в смисъла им по цитираните по-горе наредби за атестиране на магистратите. Доколкото професионалната квалификация е функция на извършваната дейност на заеманата длъжност съдържанието на понятието обхваща придобитите при изпълнението ѝ професионални знания и умения. Oт друга страна, професионалната квалификация на магистрата задължително предполага и придобити преди заемането на длъжността теоретични и практически знания и умения (съгласно Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" и Наредба № 1 от 1 февруари 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност). Целта на института на повишаване в по-горен ранг по ЗСВ е да бъде въведена една допълнителна, алтернативна форма на професионално израстване на магистратите. Същевременно придобитият по-горен ранг представлява обективиран израз на преценката за професионалните качества на магистрата и притежаваните от него професионални знания и умения. Повишаването на място в по-горен ранг може да бъде възприето като изключение от принципното положение, при което заемането на по-висока по степен длъжност е съпроводено от повишаване в по-горен ранг, съответстващ на длъжността. При повишаването на място в по-горен ранг магистратът реално не осъществява функциите си в по-високия по степен орган на съдебната власт. В тази хипотеза ясно се откроява липсата на обусловеност на повишаването в по-горен ранг от повишаването в длъжност на магистрата. Именно с оглед на нея законът въвежда една своеобразна гаранция, че при невъзможност магистратите да заемат длъжност в по-горестоящите органи на съдебната власт, включително поради наличие на обективни пречки за това (като например липсата на обявен конкурс), придобитите от тях професионални знания и умения и притежаваната от тях професионална компетентност ще получат израз в придобитият по-горен ранг и ще бъдат съобразени при определяне на възнагражденията им. Следва да бъде ясно разграничено прослуженото време на заеманата от магистрата длъжност, т.е. периода, през който той е осъществявал дейност по изпълнение на магистратските си функции, от професионалната квалификация като съвкупност от професионални знания и умения, придобити в резултат на изпълнението. В този смисъл магистратът може да притежава необходимите квалификация и професионална компетентност за повишаване в по-горен ранг преди изтичането на предвидения в нормата минимален срок, който магистратът следва да е прослужил на съответната или приравнена длъжност, в която хипотеза е налице приложното поле на чл. 303, ал. 2, т. 3 от ЗСВ. Липсват правни основания и фактически аргументи за приравняване на законовото изискване на чл. 234 от ЗСВ за прослужено време на съответната или приравнена длъжност с прослуженото време с придобития по-горен ранг на същата длъжност. Тълкуването на разпоредбата в обратния смисъл не намира нормативна опора. В съответствие с посоченото е и изменението на чл. 235 от ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), с което е премахнато ограничението повишаването на място да се извършва до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност. Предвид гореизложеното смятаме, че за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) не е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг. По тези съображения не сме съгласни със гласувания диспозитив от мнозинството в общото събрание и поради това подписваме тълкувателното решение с особено мнение.
(п) Любомир Гайдов
(п) Йовка Дражева
(п) Николай Гунчев
(п) Даниела Мавродиева
(п) Христо Койчев
(п) Десислава Стоева
|